Матей 14 - Новият завет: съвременен превод Новият завет: съвременен превод
Матей 14

¹ По това време Ирод, управителят на Галилея, чу това, което хората говореха за Исус

² и каза на слугите си: „Този човек е Йоан Кръстител. Сигурно е възкръснал от мъртвите и затова може да върши тези чудеса.“

³ Ирод бе заповядал да арестуват Йоан и бе накарал да го оковат във вериги и хвърлят в затвора. Причината за това бе Иродиада — съпругата на брат му Филип.

⁴ Йоан непрекъснато му повтаряше: „Не е редно ти да живееш с нея“,

⁵ затова Ирод искаше да го убие, но се страхуваше от тълпата, защото тя считаше Йоан за пророк.

⁶ На празненството по повод рождения ден на Ирод дъщерята на Иродиада танцуваше за него и гостите му и той бе толкова доволен от нея,

⁷ че обеща с клетва да й даде каквото тя пожелае.

⁸ Майка й я подучи какво да поиска и тя каза на Ирод: „Дай ми главата на Йоан Кръстител на този поднос.“

⁹ Царят се наскърби, но заради клетвите, които бе дал пред гостите си, заповяда да изпълнят молбата.

¹⁰ Той изпрати хора в затвора да обезглавят Йоан.

¹¹ Те донесоха главата му на поднос и я дадоха на момичето, а то я отнесе на майка си.

¹² Учениците на Йоан дойдоха да приберат тялото му и го погребаха, а после отидоха и съобщиха на Исус.

¹³ Когато чу какво се е случило с Йоан, Исус седна в една лодка и се отправи към безлюдно място, за да остане сам. Но когато хората разбраха това, излязоха от градовете си и го последваха по суша до мястото, към което се беше отправил.

¹⁴ Когато слезе на брега, Исус видя огромна тълпа от хора, съжали ги и излекува болните им.

¹⁵ Вечерта учениците дойдоха при него и му казаха: „Вече е много късно, а мястото е необитавано. Отпрати хората, за да могат да отидат по селата и да си купят храна.“

¹⁶ Исус отвърна: „Няма нужда да си отиват. Вие ги нахранете.“

¹⁷ Учениците отговориха: „Но ние имаме само пет хляба и две риби.“

¹⁸ Той им каза: „Донесете ми ги!“

¹⁹ След това нареди на хората да насядат върху тревата и като взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благодари на Бога. После разчупи хляба и го даде на учениците, а те го раздадоха на хората.

²⁰ Всички ядоха до насита, а след това учениците събраха останалата храна и напълниха дванадесет кошници.

²¹ Тези, които ядоха, бяха около пет хиляди души, без да се броят жените и децата.

²² Веднага след това Исус накара учениците да се качат в лодката и им каза да отидат на другия бряг на Галилейското езеро, а той остана, за да отпрати хората.

²³ След като се сбогува с тях, Исус се качи на хълма сам да се моли. С настъпването на вечерта той все още беше там сам.

²⁴ По това време лодката вече се бе отдалечила от брега, люшкана от силни вълни и насрещен вятър.

²⁵ Между три и шест часа сутринта Исус дойде при учениците си, като ходеше по водата.

²⁶ Когато го видяха да върви по водата, те се ужасиха и казваха: „Призрак!“, викайки от страх.

²⁷ Но Исус бързо им заговори: „Смело! Аз съм! Не се страхувайте!“

²⁸ Тогава Петър каза: „Господи, ако това си ти, кажи ми да дойда при теб по водата.“

²⁹ „Ела!“ — каза Исус и Петър слезе от лодката и тръгна по водата към него.

³⁰ Но когато видя силния вятър, се изплаши, започна да потъва и извика: „Господи, спаси ме!“

³¹ Веднага Исус протегна ръка, хвана го и му каза: „Много малка ти е вярата! Защо се усъмни?“

³² След като Петър и Исус влязоха в лодката, вятърът утихна.

³³ Тогава учениците в лодката паднаха на колене пред Исус и казаха: „Ти наистина си Божият Син!“

³⁴ След като пресякоха езерото, стигнаха до брега при Генисарет.

³⁵ Когато местните жители познаха Исус, разгласиха вестта за пристигането му из цялата област. Хората доведоха при него всички болни

³⁶ и го молеха да им позволи само да докоснат края на дрехата му. И всички болни, които я допряха, бяха излекувани.