Йов 9 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

Божията справедливост. Съзнание за грях

¹ В отговор Йов каза:

² „Да, вярно е – аз зная, че това е така. Но може ли човек да бъде оправдан пред Бога?

³ Ако пожелае да заспори с Него в съда, няма да може да Му отговори нито на един от хиляда въпроса.

⁴ Той е премъдър по разум и мощен по сила. Кой е дръзнал да се обяви против Него и е останал невредим?

⁵ Той премества планини и те не разбират, че ги преобръща в гнева Си;

⁶ Той разтърсва земята от мястото ѝ, така че нейните стълбове треперят.

⁷ Той заповядва на слънцето – и то не изгрява, и Той запечатва звездите.

⁸ Той Сам разпростира небесата и ходи по водните висини;

⁹ сътворил е съзвездията Мечки, Орион и Плеяди и тайните чертози на Юга;

¹⁰ твори дела велики, непостижими и безброй чудеса.

¹¹ Ето Той ще мине над мене и аз няма да Го видя; ще отмине и няма да Го съзра.

¹² Ако грабне нещо, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: „Какво правиш?“

¹³ Бог няма да спре гнева Си; пред Него ще паднат помощниците на Рахав.

¹⁴ И така, как аз да Му отговоря? И да подбирам думи пред Него?

¹⁵ На Него дори и да бях прав, не бих могъл да отговарям, а бих помолил своя Съдия.

¹⁶ Ако бях извикал, Той би ми отговорил! Но не бих повярвал, че се вслушва в гласа ми Този,

¹⁷ Който може в бурен вихър да ме унищожи и е умножил раните ми без моя вина,

¹⁸ не ми дава да си отдъхна, а ме пресища с горчивина.

¹⁹ Ако става дума за сила, ето – Той е могъщ; ако ли пък – за съд, кой ще Го призове?

²⁰ Ако бих се оказал прав, самите ми уста щяха да ме обвинят; ако бих бил невинен, Той щеше да ме признае за виновен.

²¹ Невинен съм; няма да пощадя живота си, опротивя ми този мой живот.

²² Затова аз говоря едно и също: Той погубва и невинния, и виновния.

²³ Когато Неговият бич поразява внезапно, тогава Той се надсмива над отчаянието на невинните.

²⁴ Земята е отдадена в ръка на нечестиви; очите на нейните съдии Той закрива. Ако това не прави Той, то кой?

²⁵ А моите дни бягат по-бързо от бързоходец – бягат, без да видят щастие,

²⁶ летят като тръстикови ладии, като орел, който се спуска върху плячка.

²⁷ Ако си кажа: „Ще забравя оплакването си, ще отмахна мрачния си вид и ще се развеселя“,

²⁸ то страхувам се от всичките си страдания. Зная, че Ти няма да ме оправдаеш.

²⁹ Ако ли съм осъден, защо да се измъчвам напразно?

³⁰ Даже и ако се умиех и със снежна вода и с луга да бих очистил ръцете си,

³¹ и тогава Ти би ме потопил в яма с нечистотии, тъй че и дрехите ми да се погнусят от мене.

³² Защото Той не е като мен човек, за да мога да Му отговарям и да отида заедно с Него на съд!

³³ О, ако помежду ни имаше съдник, който би сложил ръката си на нас двамата.

³⁴ Нека Той свали от мене жезъла Си и нека Неговият страх не ме заплашва –

³⁵ тогава аз ще говоря, без да се страхувам от Него, понеже не е такъв случаят с мене.