Не искам да съм между тях, когато решават нещо, и не желая да участвам в техните събирания, защото, когато се разгневят, могат да убият човек и да осакатят животно.
Йеремия 4:19 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Мъка моя, мъка моя! Боли ме до дъното на сърцето ми, моето сърце се вълнува. Не мога да мълча, понеже ти чуваш, душо моя, тръбен звук, боен вик от битка. Цариградски Утробата ми, утробата ми! Боли ме в дълбините на сърдцето ми: Сърдцето ми се смущава в мене: не мога да мълча, Защото си чула, душо моя, глас от тръба, Възклицание на бой. Ревизиран Чреслата ми! чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; Сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, Защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой. Верен Сърцето ми! Сърцето ми! Боли ме в дълбините на сърцето ми; сърцето ми се вълнува в мен. Не мога да мълча, защото си чула, душо моя, глас на тръба, боен вик. Библия ревизирано издание Чреслата ми! Чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, защото си чула, душо моя, тръбен глас, тревога за бой. Библия синодално издание (1982 г.) Утробо моя! утробо моя! скърбя вдън-сърце си, вълнува се в мене сърцето ми, не мога да мълча; защото ти чуваш, душо моя, звук от тръба, шум от битка. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Чреслата ми! Чреслата ми! Боли ме в дълбините на сърцето ми, сърцето ми стене в мене; не мога да мълча, защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой. |
Не искам да съм между тях, когато решават нещо, и не желая да участвам в техните събирания, защото, когато се разгневят, могат да убият човек и да осакатят животно.
То каза на баща си: „Главата, главата ме боли!“ И той нареди на слугата: „Отнеси го на майка му.“
Елисей не си махна погледа от лицето му, докато онзи не се почувства неловко, и Божият човек заплака.
Псалом на Давид. Величай, душо моя, Господа, както и ти, цяло мое същество, възхвалявай Неговото свято име.
Сърцето ми вика високо заради Моав – неговите бежанци са до Сигор, до Еглат Шелишия, изкачват се с плач нагоре. По пътя за Хоронайн плачат високо заради разрушението.
Затова краката ми се разтрепериха, болки ме обзеха като на родилка. Замаян съм от това, което чувам, и поразен от това, което виждам.
Затова рекох: „Не ми обръщайте внимание, защото горчиво плача. И не се опитвайте да ме утешите за опустошението на дъщерята на моя народ,
Но ако не послушате това, душата ми ще плаче в потайни места, поради възгордяването ви окото ми ще се просълзи горчиво и ще лея сълзи, защото стадото Господне се завежда в плен.“
Тогава кажа ли: „Няма да спомена за Него и няма да говоря вече в името Му“, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламтящ огън, затворен в моите кости. Мъча се да го сдържа, но не мога.
За пророците. Сърцето ми се къса вътре в мене, всичките ми кости треперят. Като пиян съм и като надвит от виното пред Господа и Неговите святи думи,
Възвестете в Юдея и нека се разчуе, говорете и затръбете с рог по страната! Обявете гръмко и кажете: „Съберете се и да отидем в укрепените градове!“
и речете: „Не! Ние ще отидем в египетската земя, където няма да видим война и няма да чуем звук на тръба, и няма да огладнеем за хляб, и там ще живеем“,
Затова, ето идват дни, казва Господ, когато ще направя в Рава Амонска да се чува боен вик. И тя ще стане купища развалини, и градовете ѝ наоколо ще бъдат изгорени с огън, а Израил ще завладее онези, които го владееха, казва Господ.
О, да би имало в пустинята място за пребиваване на пътници, за да оставя своя народ и да отида при тях! Защото всички сънародници са прелюбодейци, сбирщина от вероломци.
Защото Господ каза: „И ще обърна Йерусалим в купища развалини, жилище на чакали. А градовете на Юдея ще направя пустиня без обитател.“
Затова аз плача. Окото ми, окото ми вода излива, понеже е далече от мене утешител, който би оживил душата ми. Жителите ми са съсипани, понеже врагът надделя.
Погледни, Господи, защото съм в беда. Вътрешността ми се вълнува. Сърцето ми се обърна в мене, задето Ти се противопоставих упорито. По улицата мечът ме лиши от деца, а вкъщи – владее смърт.
Очите ми се изтощиха от сълзи, вълнува се вътрешността ми; моят дроб се изсипа на земята, защото погива дъщерята на моя народ, тъй като деца и кърмачета чезнат от глад по градските улици.
това си ти, царю! Ти си велик и мощен; твоето величие се е извисило и се простира до небето, а властта ти – до последните предели на земята.
Тук завършва откровението. Що се отнася до мене, Даниил, размишленията ми така силно ме смутиха, че лицето ми побледня, но аз запазих откровението в сърцето си.“
Тогава аз, Даниил, примрях от немощ и лежах болен няколко дена. След това станах и взех да се занимавам със своята служба при царя. Но бях поразен от това видение и не го разбирах.
Ако засвири рог в някой град, може ли хората да не се изплашат? Ако се случи беда в града, може ли Господ да не я е допуснал?
Като чух това, сърцето ми се смути, при известието за това устните ми затрепериха, болка проникна в костите ми и стъпките ми затрепериха. Аз очаквам спокоен този ден на бедствието, който предстои на народа, който ни нападна.
И когато се вдигнете на война в страната си против врага, който ви напада, тръбете за тревога с тръбите; тогава Господ, вашият Бог, ще си спомни за вас и вие ще се избавите от враговете си.
Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните са те да бъдат спасени.
Деца мои, аз отново изпитвам родилни мъки за вас, докато във вас бъде изобразен Христос.
Поток Кисон с буйни води завлече враговете, поток Кедумим, поток Кисон. Мощно се устреми ти, душо моя!