Biblia Todo Logo
Онлайн Библия
- Реклами -




Плачът на Йеремия 2:11 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

11 Очите ми се изтощиха от сълзи, вълнува се вътрешността ми; моят дроб се изсипа на земята, защото погива дъщерята на моя народ, тъй като деца и кърмачета чезнат от глад по градските улици.

Вижте главата копие

Цариградски

11 Очите ми повенаха от сълзи, чревата ми се смущават, Дробът ми се изля на земята заради съкрушението на дъщерята на людете ми, Понеже младенците и сучещите премират в стъгдите на града.

Вижте главата копие

Ревизиран

11 Очите ми изнемощяха от сълзи; червата ми се смущават; Дробът ми се изсипа на земята поради разрушението на дъщерята на людете ми, Понеже младенците и бозайничетата примират по улиците на града.

Вижте главата копие

Верен

11 Очите ми чезнат от сълзи, вътрешностите ми горят, дробът ми се изсипа на земята заради разрушението на дъщерята на народа ми, защото децата и кърмачетата примират по улиците на града.

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

11 Очите ми изнемощяха от сълзи; червата ми се смущават; дробът ми се изсипа на земята поради разрушението на дъщерята на народа ми, понеже младенците и кърмачетата примират по улиците на града.

Вижте главата копие

Библия синодално издание (1982 г.)

11 Изтощиха се от сълзи очите ми, вълнува се утробата ми, сърце ми се къса, защото гине дъщерята на моя народ, когато деца и кърмачета умират от глад сред градските улици.

Вижте главата копие

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

11 Очите си изплаках от сълзи; утробата ми се свива, сърцето ми се къса, понеже дъщерята на моя народ е съсипана, понеже деца и кърмачета измират по улиците на града.

Вижте главата копие




Плачът на Йеремия 2:11
26 Кръстосани препратки  

Обсипаха ме стрелите Му; Той разсече моите вътрешности безпощадно, проля на земята жлъчката ми,


Моите вътрешности се бунтуват и не се уталожват, постигнаха ме дни на скърби.


Очите ми копнеят за Твоето слово; те питат кога ще ме утешиш.


разтвориха своите уста срещу мене като лъвове, ревящи и разкъсващи.


и не ме предаде в ръцете на врага; постави краката ми на просторно място.


защото цял се треса от треска и нищо здраво няма в тялото ми.


Уморен съм от своите въздишки. Всяка нощ се обливам в сълзи в леглото си.


Затънах в дълбоко тресавище и няма твърда почва. Навлязох в дълбочините на водата и вълните ме покриват.


Затова рекох: „Не ми обръщайте внимание, защото горчиво плача. И не се опитвайте да ме утешите за опустошението на дъщерята на моя народ,


Писуках като лястовица и гуках като гълъб. Очите ми изнемогваха да гледат нагоре. В беда съм, Господи, застъпи се за мен!


Синовете ти паднаха безпомощни, лежат като сърна в примка по всички кръстопътища, поразени от Господния гняв, от угрозата на твоя Бог.


И им кажи тези думи: „Нека очите ми леят сълзи нощем и денем и да не спират, защото девицата, дъщерята на народа ми е поразена от тежък удар и болезнена рана.


Мъка моя, мъка моя! Боли ме до дъното на сърцето ми, моето сърце се вълнува. Не мога да мълча, понеже ти чуваш, душо моя, тръбен звук, боен вик от битка.


А сега така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Защо причинявате това голямо зло на своя живот, като изтребвате сред вас мъж и жена, дете и кърмаче сред Юдея и да не остане никой от вас?


„Ето гласа на дъщерята на Моя народ от далечна страна“ – говори Господ: „Не е ли Господ на Сион? Неговият Цар не е ли в него? Защо Ме гневят с техните идоли, с чуждите нищожества?“


Целият му народ въздиша, търсейки хляб, дава ценности за храна, за да запази живота си. „Погледни, Господи, и виж колко съм унизен!“


Затова аз плача. Окото ми, окото ми вода излива, понеже е далече от мене утешител, който би оживил душата ми. Жителите ми са съсипани, понеже врагът надделя.


Погледни, Господи, защото съм в беда. Вътрешността ми се вълнува. Сърцето ми се обърна в мене, задето Ти се противопоставих упорито. По улицата мечът ме лиши от деца, а вкъщи – владее смърт.


Затова нашите сърца чезнат, от това потъмняха нашите очи.


Понеже наближават дни, когато ще се каже: „Блазе на бездетните, на утроби неродили и на гърди некърмили!“


Тогава Давид и хората, които бяха с него, издигнаха своя глас и заплакаха, докато не им остана сила да плачат.


Последвай ни:

Реклами


Реклами