Biblia Todo Logo
Онлайн Библия
- Реклами -




Плачът на Йеремия 1:20 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

20 Погледни, Господи, защото съм в беда. Вътрешността ми се вълнува. Сърцето ми се обърна в мене, задето Ти се противопоставих упорито. По улицата мечът ме лиши от деца, а вкъщи – владее смърт.

Вижте главата копие

Цариградски

20 Виж, Господи, защото съм в утеснение: чревата ми се смущават, Сърцето ми се превръща в мене, защото зле се възпротивих на тебе: Извън обезчади нож, у дома смърт.

Вижте главата копие

Ревизиран

20 Виж, Господи, защото съм в утеснение; червата ми се смущават; Сърцето ми от дън се свива, защото зле се разбунтувах <против Тебе>; Навън обезчади нож; у дома като че ли смърт <владее>.

Вижте главата копие

Верен

20 Виж, ГОСПОДИ, защото съм в притеснение! Вътрешностите ми горят, сърцето ми се преобръща в мен, защото много се бунтувах. Навън мечът ме лиши от деца, вкъщи е смъртта.

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

20 Виж, Господи, защото съм в утеснение; червата ми се смущават; сърцето ми от дъно се свива, защото зле се разбунтувах против Тебе; навън меч оставя без деца; у дома като че ли смърт владее.

Вижте главата копие

Библия синодално издание (1982 г.)

20 Погледни, Господи, защото съм утеснен, утробата ми се вълнува, сърцето ми се превърна в мене, задето упорито Ти се противих; отвън ме меч обезчеди, а в къщи – смърт.

Вижте главата копие

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

20 Погледни, Господи, защото съм в утеснение; утробата ми се свива, сърцето ми се обръща в мене, защото зле се възбунтувах против Тебе; навън ме обезчади меч; у дома сякаш смърт владее.

Вижте главата копие




Плачът на Йеремия 1:20
32 Кръстосани препратки  

Моите вътрешности се бунтуват и не се уталожват, постигнаха ме дни на скърби.


Той ще пее на хората и ще казва: „Грешил съм и правдата съм изкривявал, и не ми се въздаде.


разтвориха своите уста срещу мене като лъвове, ревящи и разкъсващи.


защото цял се треса от треска и нищо здраво няма в тялото ми.


Който укрива престъпленията си, няма да има успех; а който ги изповядва и изоставя, ще бъде помилван.


Затова сърцето ми стене като гусла и моята душа – за Кир-Харешет.


Писуках като лястовица и гуках като гълъб. Очите ми изнемогваха да гледат нагоре. В беда съм, Господи, застъпи се за мен!


Ако изляза на полето, ето убитите от меч! И ако вляза в града, ето изнемощелите от глад, защото пророкът и свещеникът също обикалят по страната и не знаят накъде отиват.“


Съзнаваме, Господи, нечестието си, вината на нашите предци, защото сме съгрешили против Тебе.


казваш: „О, гневът Му ще се отвърне от мене, защото съм невинна.“ Ето Аз ще се съдя с тебе, понеже казваш: „Не съм съгрешила.“


Само признай вината си, защото ти отстъпи от Господа, своя Бог, и си се затичала насам-натам към чуждите богове под всяко зелено дърво, а Моя глас не слушаше – казва Господ.


Ефрем не Ми ли е скъп син? Не Ми ли е обична рожба? Защото колкото и да говоря против него, все още мисля за него. Затова се смущава душата Ми за него. Сигурно ще се смиля над него, казва Господ.


Мъка моя, мъка моя! Боли ме до дъното на сърцето ми, моето сърце се вълнува. Не мога да мълча, понеже ти чуваш, душо моя, тръбен звук, боен вик от битка.


Затова сърцето ми стене за Моав, стене като флейта сърцето ми за мъжете от Кир-Харес: защото те загубиха натрупаното богатство.


Целият му народ въздиша, търсейки хляб, дава ценности за храна, за да запази живота си. „Погледни, Господи, и виж колко съм унизен!“


Справедлив е Господ, защото се разбунтувах срещу словото Му. Чуйте, всички народи, и погледнете моята болка! Момичетата и младежите ми бяха взети в плен.


Йерусалим тежко съгреши. Затова стана за отвращение. Всички, които го прославяха, го презряха, защото видяха голотата му. И сам той въздиша и се обръща назад в посрама.


По полата му беше нечистотата му, но той не помисляше за следствието от греха си и се унизи много, и няма кой да го утеши. „Погледни, Господи, моето бедствие, казва той, понеже врагът ми се е възгордял!“


Очите ми се изтощиха от сълзи, вълнува се вътрешността ми; моят дроб се изсипа на земята, защото погива дъщерята на моя народ, тъй като деца и кърмачета чезнат от глад по градските улици.


Падна венецът от главата ни; горко ни, тъй като съгрешихме.


Меч навън! Болест и глад вътре! Който е на полето, ще умре от меч, а който е в града – глад и мор ще го погълнат.


Съгрешихме, постъпвахме беззаконно, вършихме нечестиви дела, упорствахме и се отклонихме от Твоите заповеди и от Твоите наредби;


Как да постъпя с тебе, Ефреме? Как да те изоставя, Израилю? Как да постъпя с тебе като с Адма? Как да се отнеса с тебе като със Севоим? Смекчи се у Мене сърцето Ми, разпали се състраданието Ми.


Като чух това, сърцето ми се смути, при известието за това устните ми затрепериха, болка проникна в костите ми и стъпките ми затрепериха. Аз очаквам спокоен този ден на бедствието, който предстои на народа, който ни нападна.


На улицата – меч, а в домовете ужас ще погубва техните деца, младежа и девицата, кърмачето и стареца.


Последвай ни:

Реклами


Реклами