Biblia Todo Logo
Онлайн Библия
- Реклами -




Йеремия 4:19 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

19 Чреслата ми! Чреслата ми! Боли ме в дълбините на сърцето ми, сърцето ми стене в мене; не мога да мълча, защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой.

Вижте главата копие

Цариградски

19 Утробата ми, утробата ми! Боли ме в дълбините на сърдцето ми: Сърдцето ми се смущава в мене: не мога да мълча, Защото си чула, душо моя, глас от тръба, Възклицание на бой.

Вижте главата копие

Ревизиран

19 Чреслата ми! чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; Сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, Защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой.

Вижте главата копие

Верен

19 Сърцето ми! Сърцето ми! Боли ме в дълбините на сърцето ми; сърцето ми се вълнува в мен. Не мога да мълча, защото си чула, душо моя, глас на тръба, боен вик.

Вижте главата копие

Съвременен български превод (с DC books) 2013

19 Мъка моя, мъка моя! Боли ме до дъното на сърцето ми, моето сърце се вълнува. Не мога да мълча, понеже ти чуваш, душо моя, тръбен звук, боен вик от битка.

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

19 Чреслата ми! Чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, защото си чула, душо моя, тръбен глас, тревога за бой.

Вижте главата копие

Библия синодално издание (1982 г.)

19 Утробо моя! утробо моя! скърбя вдън-сърце си, вълнува се в мене сърцето ми, не мога да мълча; защото ти чуваш, душо моя, звук от тръба, шум от битка.

Вижте главата копие




Йеремия 4:19
48 Кръстосани препратки  

В съвета им да не участваш, душе моя; към събранието им да не се присъединиш, чест моя, защото в гнева си убиха човеци, и в упорството си прерязаха жилите на волове.


И рече на баща си: Главата ми! Главата ми! А той каза на един от слугите: Занеси го при майка му.


И втренчи погледа си в Азаил, докато той се засрами; и Божият човек заплака.


Давидов псалом. Благославяй, душе моя, Господа, и всичко, що е вътре в мене, нека хвали святото Му име.


Върни се, душе моя, в успокоението си, защото Господ постъпи щедро към тебе.


Водни потоци текат из очите ми, понеже не се спазва Твоят закон.


Горещо негодувание ме обзе заради нечестивите, които оставят Твоя закон.


Алилуя! Хвали Господа, душе моя.


Рекох на Господа: Ти си Господ мой; вън от Тебе няма добро за мене.


Сърцето ми ридае за Моав; благородните му бягат до Сигор, до Еглат-Шелишия. Възлизат с плач по пътя за Луит, по пътя към Хоронаим оплакват изтреблението си.


Затова сърцето ми оплаква като арфа Моав, душата ми – Кир-Аресет.


Затова хълбоците ми са пълни с болка; болки ме обзеха като жена, когато ражда; залитам от това, което чувам. Зашеметен съм от това, което виждам.


Сърцето ми се разколебава, треперя от страх; дрезгавината, която пожелах, се обърна на страшилище за мене.


Затова казвам: Отвърнете се от мене; ще плача горко. Не се трудете да ме утешавате за опустошението на народа ми.


Но ако не послушате това, душата ми ще плаче тайно, поради гордостта ви; и окото ми ще се просълзи горчиво и ще рони сълзи, защото стадото Господне ще бъде взето в плен.


Но ако река: няма да спомена за Него, нито ще проговоря вече в името Му, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми; уморих се да го задържам, но не мога.


За пророците: Сърцето ми дълбоко се съкрушава, всичките ми кости треперят – като пиян съм, като човек, обладан от вино, поради Господа и поради святите Му слова.


Докога ще гледам знаме и ще слушам тръбен глас?


Възвестете в Юда и прогласете в Ерусалим: Тръбете по земята, извикайте високо и кажете: Съберете се и нека влезем в укрепените градове.


и речете: Не, но ще идем в Египетската земя, където няма да видим война, нито да чуем тръбен глас, нито да огладнеем за хляб и там ще живеем –


Затова, ето, идат дни – казва Господ, – когато ще направя да се чуе тревога за война против Рава на амонците; и тя ще стане грамада развалини, и селата ѝ ще бъдат изгорени с огън; тогава Израил ще завладее онези, които са го владели – казва Господ. –


Боен вик има в страната, шум от страшно разорение.


Откакто чухме вест за тях, ръцете ни отслабнаха, мъки ни обзеха и болки, като на жена, която ражда.


Дано намеря утешение за скръбта си! Сърцето ми е отдън изнемощяло.


Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на моя народ; помрачен съм, ужас ме обзе.


О, да би била главата ми воден извор, а очите ми – поток от сълзи, щях да плача ден и нощ за убитите на дъщерята на моя народ!


За планините ще подема плач и ридание, за пасбищата на степите – жалеене, защото така изпогоряха, че няма кой да мине през тях, нито се чува глас на стадо; от небесна птица до животно побягнаха, отидоха.


Затова аз плача; окото ми, окото ми излива сълзи, защото утешителят, който би подкрепил душата ми, е далеч от мене. Чадата ми погинаха, защото надделя врагът.


Погледни, Господи, защото съм в утеснение; утробата ми се свива, сърцето ми се обръща в мене, защото зле се възбунтувах против Тебе; навън ме обезчади меч; у дома сякаш смърт владее.


Очите си изплаках от сълзи; утробата ми се свива, сърцето ми се къса, понеже дъщерята на моя народ е съсипана, понеже деца и кърмачета измират по улиците на града.


Тогава Даниил, чието име бе Валтасасар, остана смаян за малко и мислите му го смущаваха. Царят проговори: Валтасасаре, да не те смущава сънят или значението му. Валтасасар отговори: Господарю мой, сънят нека бъде за онези, които те мразят, и значението му – за неприятелите ти!


Колкото до мене, Даниил, духът ми се наскърби дълбоко в тялото ми и виденията в главата ми ме смутиха.


Тук е краят на словото. Колкото до мене, Даниил, размишленията ми ме смутиха много и изгледът на лицето ми се измени; но запазих словото в сърцето си.


Тогава аз, Даниил, примрях и боледувах няколко дни; после станах и взех да върша царските дела. Бях изумен от видението, защото никой не го разбираше.


Може ли да засвири тръба в град и народът да не се уплаши? Може ли бедствие да сполети град и да не го е причинил Господ?


Чух и сърцето ми се смути, устните ми трепереха от гласа; гнилота проникна в костите ми и на мястото си се разтреперих. Защото трябва да чакам спокоен скръбния ден, когато излезе против народа ми и го завладее с войските си.


И когато излизате на война в земята си против неприятеля, който ви потиска, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени от Господа, вашия Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.


Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израил.


Защото, ако тръбата издаваше неопределен звук, кой би се приготвил за бой?


Дечица мои, за които съм пак в родилни болки, докато се изобрази Христос във вас,


Река Кишон ги завлече, старата река, река Кишон. Стъпкала си мощ, душе моя.


Последвай ни:

Реклами


Реклами