Йов 15 - Библия ревизирано издание

Втора реч на Елифаз. Йов обвинен в заблуда и себелюбие; предупреждение за края на нечестивия

¹ Тогава теманецът Елифаз отговори:

² Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря и с източен вятър ли пълни корема си?

³ С празни думи ли се препира и с безполезни речи?

⁴ Наистина ти унищожаваш страха от Бога и намаляваш моленето пред Него.

⁵ Защото беззаконието ти поучава устата ти и си избрал езика на лукавите.

⁶ Твоите уста те осъждат, а не аз; твоите устни свидетелстват против тебе.

⁷ Ти ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?

⁸ Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

⁹ Какво знаеш ти, което ние не знаем? Какво разбираш ти, което няма в нас?

¹⁰ Има и между нас и белокоси, и престарели, по-напреднали на възраст и от баща ти.

¹¹ Божиите утешения и меките Му думи към тебе малко нещо ли са за тебе?

¹² Какво те блазни сърцето ти и на какво смигат очите ти,

¹³ че обръщаш духа си против Бога и изпускаш такива думи от устата си?

¹⁴ Какво е човек, за да е чист, и роденият от жена, за да е праведен?

¹⁵ Ето, на святите Си ангели Той не се доверява и небесата не са чисти в очите Му;

¹⁶ колко повече е гнусен и непотребен човек, който пие неправда като вода!

¹⁷ Аз ще ти кажа, послушай ме; и това, което съм видял, ще ти изявя

¹⁸ (което мъдрите не скриха, а възвестиха, както бяха чули от бащите си;

¹⁹ на които беше дадена земята и само на тях, и чужденецът не мина между тях):

²⁰ Нечестивият се мъчи през всичките си дни; и преброени години са запазени за мъчителя.

²¹ Ужасни гласове има в ушите му, че като е в спокойствие, ще го нападне изтребителят;

²² не вярва, че ще се върне от тъмнината; и той е очакван от меча;

²³ скита се да търси хляб, като казва: Къде е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

²⁴ скръб и тъга го плашат – като цар, приготвен за бой, му надвиват,

²⁵ понеже той вдигна ръката си против Бога и се възгордя против Всемогъщия;

²⁶ спусна се към Него с корав врат, с дебелите изпъкналости на щитовете си.

²⁷ Понеже покри лицето си с тлъстината си и затлъсти кръста си,

²⁸ той се засели в разорени градове, в къщи необитаеми, готови да станат на купове.

²⁹ Няма да се обогати и имотът му няма да трае, нито ще се навеждат до земята произведенията им.

³⁰ Няма да се отърве от тъмнината; пламък ще изсуши младоците му; и от диханието на Божиите уста ще бъде завлечен.

³¹ Нека не се доверява на суетата самоизмамен; защото суета ще бъде заплатата му.

³² Преди времето си ще се изплати и клонът му няма да се раззеленее.

³³ Ще изрони неузрялото си грозде като лозата и ще хвърли цвета си като маслината.

³⁴ Защото дружината на нечестивите ще запустее; и огън ще изгори шатрите на подкупничеството.

³⁵ Зачеват зло и раждат беззаконие, и сърцето им подготвя измама.