Евреи 7:26 - Новият завет: съвременен превод Такъв първосвещеник ни трябва — свят, невинен и чист, отделен от грешниците и въздигнат над небесата. Още версииЦариградски Защото такъв първосвещеник подобаваше нам, преподобен, незлоблив, непорочен, отлъчен от грешните, който е станал по-висок от небесата; Ревизиран Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата; Верен Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата; Съвременен български превод (с DC books) 2013 Ето такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и възвисен по-горе от небесата, Библия ревизирано издание Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата; Библия синодално издание (1982 г.) Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата, |
И след като разговаря с учениците си, Господ Исус се възнесе в небето и седна отдясно на Бога.
Ангелът й отговори: „Святият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени. Затова и святото дете, което ще родиш, ще се нарича Божий Син.
За трети път Пилат им каза: „Какво престъпление е извършил? Не намирам никакво основание да го убия. Ще го накажа и после ще го освободя.“
Ние обаче сме наказани справедливо и си получаваме заслуженото, а той не е направил нищо лошо.“
Когато стотникът видя станалото, прослави Бога и каза: „Този човек наистина бе праведен!“
Нали Месията трябваше да мине през всички тези страдания, преди да влезе в славата си!“
След това им каза: „Писано е, че Месията трябва да страда и да възкръсне от мъртвите на третия ден.
Няма да говоря още дълго с вас, защото управителят на този свят идва. Той няма власт над мен,
Онзи, който ме изпрати, не ме е оставил сам. Той е с мен, защото аз винаги върша това, което го радва.“
Всичко това наистина се случи в този град, когато Ирод и Пилат Понтийски се събраха с езичниците и народа на Израел срещу твоя свят слуга Исус, когото ти помаза,
Бог направи този, който нямаше грях, да стане грях заради нас, за да може чрез него да станем праведни пред Бога.
Синът е сиянието на неговата слава и точното отражение на неговата същност. Той крепи всичко чрез могъщото си слово. След като жертва себе си, за да очисти хората от греховете им, той седна от дясната страна на Величието във висините.
Нека винаги пред погледа ни бъде Исус, който ни води в нашата вяра и я прави съвършена. Заради радостта, която го очакваше, той изтърпя смъртта на кръста и презря срама й, и сега е седнал отдясно на Божия престол.
Бог е този, за когото и чрез когото всичко съществува. Той искаше да има много синове и дъщери, които да споделят неговата слава. И извърши онова, което трябваше — направи съвършен Онзи, който ги поведе към спасение. Бог направи Исус истински Спасител чрез неговото страдание.
Затова той трябваше по всичко да прилича на братята и сестрите си, за да стане милостив и верен първосвещеник в служба на Бога и да заличи греховете на хората.
Затова, святи братя и сестри, които участвате в небесното призвание, помислете за Исус, Божия пратеник и първосвещеник на вярата, която изповядваме.
Но ако можеше да се постигне съвършенство чрез левитското свещеничество (въз основа на което хората получиха закона), защо тогава трябваше да се появи друг свещеник: като Мелхиседек, а не като Аарон?
Същността на това, което говорим, е, че имаме такъв първосвещеник, който седна отдясно на престола на Величието в небесата
колко по-голяма сила ще има тогава кръвта на Христос! Чрез вечния Дух той предложи на Бога себе си като съвършена жертва. Неговата кръв ще очисти съвестта ни от делата, водещи до смърт, за да можем да служим на живия Бог.
Той се възнесе на небето и е отдясно на Бога, като на него са подчинени и ангелите, и властите, и силите.
Той е изкупителната жертва за нашите грехове и не само за тях, но и за греховете на целия свят.
„До ангела на църквата във Филаделфия напиши: «Ето думите на Святия и Истинния — Този, който притежава ключа на Давид. Каквото той отвори, никой не може да затвори, и каквото той затвори, никой не може да отвори: