Деяния 4 - Новият завет: съвременен превод

Петър и Йоан пред юдейския върховен съвет

¹ Докато Петър и Йоан говореха на народа, при тях дойдоха свещеници, началникът на храмовата стража и няколко садукеи.

² Те бяха раздразнени, защото поучавайки за Исус, Петър и Йоан проповядваха възкресение от мъртвите.

³ Арестуваха ги и тъй като беше вече вечер, ги държаха затворени до сутринта.

⁴ Но много от хората, които чуха посланието, повярваха и броят на вярващите достигна пет хиляди.

⁵ На другия ден в Ерусалим се събраха юдейските водачи, старейшини и законоучители.

⁶ Там бяха и първосвещеникът Анна, Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещенически род.

⁷ Изправиха апостолите отпред и започнаха да ги разпитват: „С каква власт и от чие име извършихте това?“

⁸ Тогава Петър, изпълнен със Святия Дух, каза: „Водачи на народа и старейшини!

⁹ Щом като вие днес ни разпитвате как сме извършили едно добро дело — как сме излекували сакат човек —

¹⁰ нека всички вие и целият израелски народ знае, че това стана в името на Исус Христос от Назарет, когото вие разпънахте на кръст и когото Бог възкреси от мъртвите. Чрез него този човек стои пред вас здрав.

¹¹ Исус е «камъкът, който вие, зидари, отхвърлихте и който стана крайъгълен камък». Псалм 118:22

¹² Единствено в него можете да намерите спасение, защото няма друго име под небето, дадено на хората, чрез което трябва да се спасим!“

¹³ Юдейските водачи разбраха, че Петър и Йоан са най-обикновени, необразовани хора, но като видяха смелостта, с която говореха, останаха поразени и разбраха, че са били с Исус.

¹⁴ Нищо не можаха да им възразят, тъй като заедно с Петър и Йоан пред очите на всички стоеше излекуваният.

¹⁵ Тогава им заповядаха да излязат от Синедриона и започнаха да се съветват помежду си:

¹⁶ „Какво да правим с тези хора? Всички жители на Ерусалим знаят, че извършиха изключително знамение и ние не можем да го отречем.

¹⁷ Но за да не продължи да се разпространява това учение сред народа, ще ги предупредим повече на никого да не говорят в това име.“

¹⁸ След това ги повикаха в Синедриона и им забраниха както да казват, така и да поучават нещо в името на Исус.

¹⁹ Но Петър и Йоан отговориха: „Сами решете кое е справедливо пред Бога — вас или Бога да слушаме.

²⁰ Защото ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули.“

²¹ И като ги заплашиха отново, юдейските водачи ги пуснаха. Нямаше как да ги накажат, защото хората прославяха Бога за случилото се.

²² Човекът, с когото се случи това знамение и който оздравя, беше на повече от четиридесет години.

Петър и Йоан се връщат при вярващите

²³ След като бяха освободени, Петър и Йоан отидоха при своите и им съобщиха какво им бяха казали главните свещеници и старейшините.

²⁴ След като ги изслушаха, всички вярващи заедно се помолиха на Бога и казаха: „Господарю, ти сътвори небето, земята, морето и всичко в тях.

²⁵ Твои са думите, които слугата ти Давид, нашият баща, изрече, воден от Святия Дух: «Защо беснееха народите? Защо заговорничеха безсмислено?

²⁶ Земните царе се подготвиха за битка и всички владетели се събраха с една обща цел срещу Господа и неговия Месия.» Псалм 2:1-2

²⁷ Всичко това наистина се случи в този град, когато Ирод и Пилат Понтийски се събраха с езичниците и народа на Израел срещу твоя свят слуга Исус, когото ти помаза,

²⁸ за да се изпълни онова, което ръката ти и волята ти бяха предопределили.

²⁹ А сега, Господи, чуй заплахите им и дай възможност на слугите си да прогласят без страх словото ти,

³⁰ като ни покажеш силата на ръката си: болни да оздравяват, знамения и чудеса да стават чрез името на твоя свят слуга Исус!“

³¹ В края на молитвата им мястото, където бяха събрани, се разтресе. Всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят Божието слово без страх.

Споделяне

³² Всички вярващи бяха като едно цяло — с едно сърце и една душа. Никой не казваше за имота си, че е само негов, а всичко, което имаха, споделяха помежду си.

³³ С голяма сила апостолите свидетелстваха за възкресението на Господ Исус и Бог изобилно благославяше всички тях.

³⁴ Никой не живееше в лишение, защото онези, които имаха ниви или къщи, ги продаваха, донасяха парите от продажбата,

³⁵ слагаха ги в краката на апостолите и после те се раздаваха на всеки според нуждите му.

³⁶ Така постъпи и Йосиф — левит, родом от Кипър, когото апостолите нарекоха Варнава, което в превод означава „син на утешение“.

³⁷ Той имаше нива, която продаде, донесе парите и ги сложи в краката на апостолите.