Иуда ги позна и рече: тя е по-права от мене, защото аз я не дадох на сина си Шела. И той я вече не позна.
Йезекиил 16:52 - Библия синодално издание (1982 г.) Носи тогава срама си и ти, която осъждаше сестрите си; според твоите грехове, с които ти опозори себе си повече от тях, те са по-прави от тебе. Черви се тогава от срам и ти и носи срама си като тъй оправда сестрите си. Цариградски Ти, която съдеше сестрите си, носи сега срама си Заради съгрешенията си с които си станала по-гнусна от тях. Те са по-праведни от тебе; За то посрами се и ти, и носи срама си, Понеже си оправдала сестрите си. Ревизиран Ти, която съдеше сестрите си, понеси сега срама си: Поради съгрешенията, които си извършила, по-гнусни от техните, Те са по-праведни от тебе; Затова засрами се и ти, и понеси срама си, Понеже си оправдала сестрите си. Верен И ти също понеси позора си, ти която осъждаше сестрите си! Поради греховете ти, които извърши, по-гнусни от техните, те са по-праведни от теб. И ти също се засрамє и понеси позора си, защото оправда сестрите си. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Да, ти си тази, която трябва да понесе осъждането си, защото се намеси в полза на своите сестри! Поради твоите грехове, които ти стори, по-противни от техните, те изглеждат по-праведни от тебе. Засрами се! Ти ще носиш своя позор, защото направи сестрите си да изглеждат праведни. Библия ревизирано издание Ти, която съдеше сестрите си, понеси сега срама си; поради съгрешенията, които си извършила, по-гнусни от техните, те са по-праведни от тебе; затова се засрами и ти и понеси срама си, понеже си оправдала сестрите си. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Ти, която съдеше сестрите си, понеси сега срама си, защото греховете, които си извършила, са по-гнусни от техните; те са по-праведни от тебе; затова се засрами и понеси срама си, понеже си направила сестрите ти да изглеждат праведни. |
Иуда ги позна и рече: тя е по-права от мене, защото аз я не дадох на сина си Шела. И той я вече не позна.
Господ да обърне кръвта му върху неговата глава, задето уби двама невинни и по-добри от него мъже: той погуби с меч, без знанието на баща ми Давида, Нировия син Авенира, военачалник израилски, и Иетеровия син Амесая, военачалник иудейски;
И рече ми Господ: отстъпницата, дъщерята Израилева, излезе по-права, нежели вероломна Иудея.
Когато бях обърнат, аз се каех, и когато бидох вразумен, бих се по бедрата; аз бидох посрамен, бидох смутен, защото носих позора на младините си“.
Срам ни беше, когато слушахме ругатни; безчестие покриваше лицата ни, когато чужденци влязоха в светилището на Господния дом.
Но ти и по техните пътища не ходи и по техните гнусотии не постъпва; това бе малко: ти постъпваше по-развратно от тях във всички твои пътища.
Жив съм Аз, казва Господ Бог; дори Содома, сестра ти, и дъщерите ѝ не вършиха това, що ти върши и твоите дъщери.
Но Аз ще върна пленниците им, пленниците на Содома и на дъщерите ѝ, пленниците на Самария и на дъщерите ѝ и твоите в плен пленени между тях,
за да помниш и да се срамуваш, и занапред да не можеш да отвориш от срам и уста, кога ти простя всичко, що ти върши, казва Господ Бог.
Там е Елам с цялото си множество около гробницата му; всички те са поразени и паднали от меч; те необрязани слязоха в преизподнята, те, които разпространяваха чрез себе си ужас по земята на живите и носят позора си със слезлите в гроб.
И вече не ще слушаш присмех от народите, и вече не ще понесеш върху себе си хули от племената, и занапред не ще правиш народа си бездетен, казва Господ Бог.
И ще почувствуват те своето безчестие и всички свои беззакония, които вършиха пред Мене, кога заживеят в земята си безопасно, и никой не ще ги застрашава,
те не ще се приближават до Мене, за да свещенодействуват пред Мене и да пристъпят до всички Мои светини, до Святая-святих, но ще носят на себе си срама си и гнусотиите си, които вършиха.
И сам той ще бъде занесен в Асирия – в дар на цар Иарева; посрамен ще бъде Ефрем, и ще се посрами Израил от своя заговор.
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете;
Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат.
А какъв плод имахте тогава? Такива дела, от които сега се срамувате, защото техният край е смърт.
Като свърши Давид тия думи към Саула, Саул рече: твоят ли глас е това, сине мой Давиде? И издигна Саул гласа си, плака