Римляни 1 - Библия синодално издание (1982 г.)

ГЛАВА 1.

¹ Павел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие,

² което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания,

³ за Своя Син (роден по плът от Давидово семе

⁴ и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашего,

⁵ чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Негово име да покоряваме на вярата всички народи,

⁶ между които сте и вие, призваните от Иисуса Христа, –

⁷ благодат и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа на всички вас, които сте в Рим възлюбени Божии, призвани светии.

⁸ Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа за всички вас, дето за вашата вяра се говори по цял свят;

⁹ Бог, Комуто служа с духа си, като благовестявам за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас

¹⁰ и винаги се моля в молитвите си, дано с Божия воля ми се падне някога да дойда при вас;

¹¹ защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваше укрепване,

¹² сиреч, като бъда между вас, да се утешим взаимно чрез общата вяра – ваша и моя.

¹³ Не искам, братя, да не знаете, че много пъти се канех да дойда при вас (но срещах пречки дори и досега), та да имам някой плод и между вас, както между другите народи.

¹⁴ Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдреци и невежи;

¹⁵ тъй че, колкото зависи от мене, готов съм да благовестя и вам, които сте в Рим.

¹⁶ Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин.

¹⁷ Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: „праведният чрез вяра ще бъде жив“.

¹⁸ Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда;

¹⁹ тъй като онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри.

²⁰ Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми.

²¹ Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли, и неразумното им сърце се помрачи;

²² наричайки себе си мъдри, те обезумяха,

²³ и славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги, –

²⁴ затова и Бог, според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си;

²⁵ те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин.

²⁶ Затова Бог ги предаде на срамотии страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено;

²⁷ също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда.

²⁸ А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум – да вършат онова, що не прилича,

²⁹ бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие;

³⁰ бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители,

³¹ безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви.

³² Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат.