На свещеник Авиатара царят каза: иди си в Анатот на нивата си; ти заслужаваш смърт, но сега няма да те погубя, понеже си носил ковчега на Господа Бога пред баща ми Давида, и си търпял всичко, що е търпял баща ми.
Римляни 6:21 - Библия синодално издание (1982 г.) А какъв плод имахте тогава? Такива дела, от които сега се срамувате, защото техният край е смърт. Още версииЦариградски Тогаз прочее какъв плод имахте от онези работи за които сега се срамувате? защото сетнината им е смърт. Ревизиран Какъв плод имахте тогава от ония неща? - неща, за които сега се срамувате, защото сетнината им е смърт. Новият завет: съвременен превод И какви плодове пожънахте тогава? Дела, от които сега се срамувате и които накрая водят до смърт. Верен Какъв плод имахте тогава? Неща, за които сега се срамувате, защото краят им е смърт. Съвременен български превод (с DC books) 2013 И какъв плод придобихте тогава? Дела, от които сега се срамувате, защото неизбежно водят към смърт. Библия ревизирано издание Какъв плод имахте тогава от онези неща? Неща, за които сега се срамувате, защото краят им е смърт. |
На свещеник Авиатара царят каза: иди си в Анатот на нивата си; ти заслужаваш смърт, но сега няма да те погубя, понеже си носил ковчега на Господа Бога пред баща ми Давида, и си търпял всичко, що е търпял баща ми.
и казах: Боже мой, срам ме е и страх ме е да подигна лице към Тебе, мой Боже, защото беззаконията ни се натрупаха до над главата, и вината ни нарасна до небесата.
Той ще гледа людете и ще казва: „грешил съм и кривил съм правдата, и не ми е въз дадено;
Те сяха пшеница, а пожънаха тръне; измъчиха се и никаква полза не придобиха; засрамете се прочее от такива ваши печалби поради пламенния гняв Господен.
Аз, Господ, прониквам в сърцето и изпитвам вътрешностите, за да въздам всекиму според пътя му и според плодовете на делата му.
Заради това бидоха спрени дъждовете и нема късен дъжд; но ти имаше чело на блудница, – изгуби срама.
Когато бях обърнат, аз се каех, и когато бидох вразумен, бих се по бедрата; аз бидох посрамен, бидох смутен, защото носих позора на младините си“.
Срам ли ги е, като вършат гнусотии? Не, никак ги не е срам и не се червят. Затова ще паднат между падналите; кога ги посетя, те ще бъдат повалени, казва Господ.
И ако те се засрамят от всичко това, що извършиха, покажи им вида на храма и разположението му, изходите му и входовете му, всичките му очертания и всичките му устави, всичките му образи и всичките му закони, и напиши пред очите им, та те да запазят всичките му очертания и всичките му устави и да постъпват според тях.
Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат.
Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха; –
Не знаете ли, че комуто предавате себе си като роби за послушание, роби сте на оногова, комуто се покорявате: или роби на греха, за смърт, или – на послушанието, за оправдание?
Защото платката, що дава грехът, е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ.
Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта;
защото, ако живеете по плът, ще умрете; но, ако чрез духа умъртвявате деянията на тялото, ще бъдете живи,
но ние отхвърлихме скришните срамотни дела, без да прибягваме към хитрост и без да изопачаваме словото Божие, а като се препоръчваме всекиму на съвестта пред Бога чрез откриване истината.
Защото, ето на, това дето се наскърбихте по Бога, какво усърдие докара у вас, какво извинение, какво негодуване, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво отмъщение! С всичко показахте себе си, че сте чисти в това дело.
По думите на двама или на трима свидетели осъденият на смърт трябва да умре: не бива да се погубва по думите само на един свидетел;
Ако някой извърши престъпление, достойно за смърт, и бъде умъртвен, и ти го обесиш на дърво,
техният край е погибел, техният бог – коремът, а славата – в срама им; те мислят за земното.
колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?
а която изкарва тръне и бодили, тя е непотребна и близка до проклятие, което завършва с изгаряне.
нека тоя знае, че, който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове.
Защото време е да почне съдът от Божия дом; ако пък почне първом от нас, какъв ли ще е краят на ония, които се не покоряват на Божието евангелие?
И тъй, чеда, пребъдвайте в Него, та, когато се яви, да имаме дръзновение и да се не посрамим от Него, кога дойде.
понеже те проляха кръв на светии и пророци, и Ти им даде кръв да пият: заслужават това.