Йеремия 17 - Библия синодално издание (1982 г.)

ГЛАВА 17.

¹ Грехът на Иуда е написан с желязно длето, с диамантно острие е начертан върху скрижалите на сърцето им и върху роговете на техните жертвеници.

² Като за свои синове те си спомнят за своите жертвеници и за своите дъбрави край зелени дървета, на високи хълмове.

³ Моята планина в полето, имота ти и всички твои съкровища ще предам на разграбване, и всички твои оброчища – за твоите грехове във всички твои предели.

⁴ И ти чрез себе си ще се лишиш от наследието си, що ти бях дал, и ще те дам в робство на твоите врагове, в земя, която ти не познаваш, защото вие разпалихте огъня на гнева Ми; той ще гори вечно.

⁵ Тъй казва Господ: проклет оня човек, който се надява на човек и плът прави своя опора, и чието сърце страни от Господа.

⁶ Той ще бъде като мирика в пустиня и не ще види, кога дойде доброто, и ще се засели в горещи пустинни места, в земя безплодна и необитаема.

⁷ Благословен оня човек, който се надява на Господа, и комуто надеждата е Господ.

⁸ Защото той ще бъде като дърво, посадено при води и което пуска корените си край потока; не знае то, кога настава пек; листата му са зелени, и във време на суша то се не бои и не престава да дава плод.

⁹ Лукаво е човешкото сърце повече от всичко и съвсем е покварено; кой ще го узнае?

¹⁰ Аз, Господ, прониквам в сърцето и изпитвам вътрешностите, за да въздам всекиму според пътя му и според плодовете на делата му.

¹¹ Яребица лежи върху яйца, които не е снесла: такъв е оня, който с неправда при добива богатство; той ще го остави в половината на дните си, и ще остане глупец при свършека си.

¹² Престолът на славата, възвишен отначало, е място на нашето освещение.

¹³ Ти, Господи, си Израилева надежда; всички, които Те оставят, ще се посрамят. „Които отстъпват от Мене, ще бъдат на пръст написани, защото оставиха Господа, извора на жива вода.“

¹⁴ Изцели ме, Господи, – и изцелен ще бъда; спаси ме, – и спасен ще бъда; защото Ти си моя хвала.

¹⁵ Ето, те ми казват: „де е словото Господне? нека дойде!“

¹⁶ Аз не бързах да стана пастир у Тебе и не желах бедствения ден, Ти знаеш това; каквото е излязло из устата ми, е открито пред Твоето лице.

¹⁷ Не бъди страшен за мене, Ти си моя надежда в ден на неволя.

¹⁸ Нека се посрамят моите гонители, но аз не ще се посрамя; нека се разтреперят, но аз не ще се разтреперя; напрати върху тях злочест ден и съкруши ги с двойно съкрушение.

¹⁹ Тъй ми каза Господ: иди и застани при портите на синовете народни, през които влизат иудейските царе и през които излизат, и при всички иерусалимски порти,

²⁰ и казвай им: царе иудейски, цяла Иудео и всички иерусалимски жители, които влизате през тия порти, чуйте словото Господне.

²¹ Тъй казва Господ: пазете душите си и не носете товар в съботен ден и не го внасяйте през иерусалимските порти,

²² и не изнасяйте товар от къщите си в съботен ден и не вършете никаква работа, но светете съботния ден тъй, както съм заповядал на вашите бащи,

²³ които впрочем не послушаха и не дадоха ухо, но станаха твърдоглави, за да не слушат и приемат поука.

²⁴ И ако Ме послушате, казва Господ, да не носите товар в съботен ден през портите на тоя град и осветявате съботата, не вършейки тоя ден никаква работа,

²⁵ то през портите на тоя град ще влизат царе и князе, които седят на Давидовия престол, които се возят на колесници и на коне, те и князете им, иудеи и иерусалимски жители, и тоя град ще бъде вечно обитаем.

²⁶ И ще дохождат из градовете иудейски, из иерусалимските околности и из Вениаминовата земя, от равнини, от планини и от юг, и ще принасят всесъжение и жертва, хлебен принос, ливан и благодарствени жертви в дома Господен.

²⁷ Ако пък не Ме послушате, за да осветявате съботния ден и да не носите товар, кога влизате в иерусалимските порти в съботен ден, то ще запаля огън в портите му, – и той ще погълне иерусалимските чертози и не ще изгасне.