затова царят ми рече: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? Това не е друго, освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.
Псалми 13:2 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Докога ще имам борба в душата си, болки в сърцето си всеки ден? Докога ще се превъзнася неприятелят ми над мене? Цариградски До кога ще имам съветвания в душата си, Болезни всеки ден в сърдцето си? До кога ще се възноси врагът ми върх мене? Ревизиран До кога ще имаш борба {Еврейски: Съветвания.} в душата Си, Болки в сърцето Си всеки ден? До кога ще се превъзнася неприятелят ми над мене? Верен Докога ще имам грижи в душата си, скръб в сърцето си всеки ден? Докога врагът ми ще се издига над мен? Съвременен български превод (с DC books) 2013 Докога, Господи, съвсем ще ме забравяш? Докога ще скриваш лицето Си от мене? Библия ревизирано издание Докога ще имам борба в душата Си, болки в сърцето Си всеки ден? Докога ще се превъзнася неприятелят ми над мене? Библия синодално издание (1982 г.) Господ от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога. |
затова царят ми рече: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? Това не е друго, освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.
И Естир каза: Противникът и неприятелят е този нечестив Аман. Тогава Аман се смути пред царя и царицата.
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си. Пълен съм с позор; и съм потънал в терзанието си,
за да отсъдиш за сирачето и угнетения, така че човекът, който е от земята, да не застрашава вече.
Нека онемеят лъжливите устни, които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.
Изливам душата си като си припомням това – как отивах с множеството и завеждах шествието в Божия дом с глас на радост и на хваление, с множеството, което празнуваше.
да не би врагът да разкъса като лъв душата ми и я раздере, без да се намери избавител.
Из устата на младенците и сучещите приготвил си хвала поради противниците Си, за да накараш да млъкне врагът и отмъстителят.
Вечно запустение застигна неприятелите; Ти си разрушил градовете им, та и споменът за тях загина.
Защо е постоянна болката ми и раната ми – тъй тежка, че не приема изцеление? Нима ще бъдеш като измамлив извор, като непостоянни води?
Рекъл си: Горко ми сега! Защото Господ прибави печал на скръбта ми. Уморих се от въздишането си и не намирам почивка.
Противниците му взеха връх; неприятелите му благоденстват, защото Господ го наскърби поради многото му беззакония; децата му отидоха в плен пред противника.
Нечистотата му беше в полите му; не бе помислил за сетнината си! Затова извънредно се е унизил, няма кой да го утеши; виж, Господи, скръбта ми – вика той, защото неприятелят е възтържествувал!
Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властването на тъмнината.
И наистина той боледува почти до смърт; но Бог му показа милост, и не само на него, но и на мене, за да не ми се прибавя скръб върху скръб.
Понеже кой, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? Господ да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес.