Матей 26 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Заговорът против Исус

¹ И Исус, когато свърши всичките тези думи, рече на учениците Си:

² Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.

³ Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа,

⁴ и наговориха се да уловят Исус с хитрост, и да Го умъртвят;

⁵ но казаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.

Исус помазан с миро във Витания

⁶ А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,

⁷ приближи се до Него една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което възливаше на главата Му, когато бе седнал на трапезата.

⁸ А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахосва това?

⁹ Защото това [миро] можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите.

¹⁰ Но Исус, като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? Тя извърши добро дело за Мене.

¹¹ Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.

¹² Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, стори го, за да Ме приготви за погребение.

¹³ Истина ви казвам: Където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.

Юда се съгласява да предаде Исус

¹⁴ Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и рече:

¹⁵ Какво ще ми дадете, и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника.

¹⁶ И оттогава той търсеше удобен случай да им Го предаде.

Господнята вечеря

¹⁷ А в първия ден напразника на безквасните хлябове учениците дойдоха при Исуса и рекоха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?

¹⁸ Той каза: Идете в града при еди-кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам Пасхата с учениците Си.

¹⁹ И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата.

²⁰ И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.

²¹ И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

²² А те, пренаскърбени, започнаха всички, един по един, да Му казват: Да не съм аз, Господи?

²³ Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.

²⁴ Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на онзи човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.

²⁵ И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.

²⁶ И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови и го разчупи, и като го даваше на учениците, рече: Вземете, яжте; то ва е Моето тяло.

²⁷ Взе и чашата, и като благодари, даде им и рече: Пийте от нея всички;

²⁸ Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете.

²⁹ Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Моя Отец.

³⁰ И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

Исус предрича отричането на Петър

³¹ Тогава Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ; защото е писано: „Ще поразя пастира; и овцете на стадото ще се разпръснат.“

³² А след като бъда възкресен, ще ви изпреваря в Галилея.

³³ А Петър в отговор Му каза: Дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня.

³⁴ Исус му рече: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.

³⁵ Петър Му каза: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.

Гетсимания

³⁶ Тогава Исус отиде с тях на едно място, наречено Гетсимания; и каза на учениците Си: Седете тука, докато отида там да се помоля.

³⁷ И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, захвана да скърби и да тъгува.

³⁸ Тогава им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете заедно с Мене.

³⁹ И като пристъпи малко напред, падна по лице и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

⁴⁰ И върна се при учениците, та ги намери заспали, и каза на Петър: Как, не можахте ли и един час да бдите с Мене?

⁴¹ Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото е немощно.

⁴² Пак отиде втори път, та се помоли, казвайки: Отче Мой, ако не е възможно да [Ме] отмине тая [чаша], без да я изпия, нека бъде Твоята воля.

⁴³ И като дойде пак, намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали.

⁴⁴ И пак ги остави, та отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.

⁴⁵ Тогава се върна при учениците и каза им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.

⁴⁶ Станете да вървим; ето, приближава се този, който Ме предава.

Предаването на Исус

⁴⁷ И докато Той още говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини.

⁴⁸ А онзи, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.

⁴⁹ И веднага се приближи до Исус и рече: Здравей, Учителю! И Го целуна.

⁵⁰ А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл, стори го. Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Исуса и Го хванаха.

⁵¹ И ето, един от тези, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна меча си и като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото.

⁵² Тогава Исус му каза: Върни меча си на мястото му; защото всички, които се залавят за меч, от меч ще загинат.

⁵³ Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?

⁵⁴ Но как биха се сбъднали Писанията, че това трябва да бъде така?

⁵⁵ В същия час каза Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма, и не Ме хванахте.

⁵⁶ Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всичките ученици Го оставиха и се разбягаха.

Пред синедриона

⁵⁷ А тези, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, където бяха събрани книжниците и старейшините.

⁵⁸ А Петър вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със слугите да види края.

⁵⁹ А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят;

⁶⁰ обаче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но после дойдоха двама и рекоха:

⁶¹ Този каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни пак да го съградя.

⁶² Тогава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тия против Тебе?

⁶³ Но Исус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш, Ти ли си Помазаникът, Божият Син?

⁶⁴ Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви: Отсега нататък ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.

⁶⁵ Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

⁶⁶ А те в отговор, рекоха: Изложи се на смъртно наказание.

⁶⁷ Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и казваха:

⁶⁸ Отгатни, Помазаниче, кой Те удари.

Петър се отрича от Исус

⁶⁹ А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса Галилееца.

⁷⁰ А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам какво говориш.

⁷¹ И когато излезе на предверието, видя го друга слугиня и каза на тези, които бяха там: И този беше с Исуса Назарянина.

⁷² И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека.

⁷³ След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и рекоха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.

⁷⁴ Тогава той започна да се проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И начаса петелът пропя.

⁷⁵ И спомни си Петър думите на Исус, Който беше казал: Преди още петелът да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън, и плака горко.