Римляни 9 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Божият върховен избор

¹ Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мене в Святия Дух,

² че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

³ Защото бих желал сам аз да съм анатема от Христа заради моите братя, моите по плът роднини;

⁴ които са израиляни, на които принадлежат осиновението и славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията:

⁵ чиито са и отците, и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен довека. Амин.

⁶ Обаче това не значи, че е пропаднало Божието обещание; защото не всички които произлизат от Израил са Израил,

⁷ нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но „в Исаак“ каза Бог: „ще се наименува твоето потомство.“

⁸ Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието, се считат за потомство.

⁹ Защото това беше нещо обещано, понеже каза: „Ще дойда по това време, и Сара ще има син“.

¹⁰ И не само това, но и когато Ревека зачена от един, от нашия отец Исаак,

¹¹ макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на Онзи, Който призовава,

¹² каза ѝ се: „По-големият ще слугува на по-малкия“;

¹³ както е писано: „Яков възлюбих, а Исав намразих.“

¹⁴ И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

¹⁵ Защото казва на Мойсей: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля“.

¹⁶ И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, Който показва милост.

¹⁷ Защото Писанието казва на Фараона: „Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си и да се прочуе името Ми по целия свят“.

¹⁸ И тъй, към когото иска, Той показва милост, и когото иска, закоравява.

¹⁹ На това ти ще кажеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?

²⁰ Но, о, човече, ти кой си, че отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

²¹ Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част – съд за непочтена употреба?

²² И какво ще кажем, ако Бог при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е понасял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погубване,

²³ и е търпял, за да изяви богатството на славата Си над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава –

²⁴ над нас, които призова, не само между юдеите, но и измежду езичниците?

²⁵ Както и в Осия казва: „Ще нарека Мой народ онези, които не бяха Мой народ, и възлюбена онази, която не беше възлюбена“;

²⁶ „и на същото място, където им се казва: Не сте Мой народ, там ще се нарекат чада на живия Бог“.

²⁷ А Исая вика за Израил: „Ако и да е числото на израиляните като морския пясък, само остатък от тях ще се спаси;

²⁸ защото Господ ще изпълни на земята казаното [по правда] от Него, като го извърши и свърши скоро.“

²⁹ И както Исая е казал в по-предишно място: „Ако Господ на силите не бе ни оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомор бихме се оприличили“.

Неверието на Израил

³⁰ И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра;

³¹ а Израил, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон.

³² Защо? Затова, че не го търси чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се препънаха о Камъка, за препъване;

³³ както е писано: „Ето, полагам в Сион Камък, о който да се препъват, и Канара, в която да се съблазняват; и който вярва в Него, не ще се посрами“.