Лука 22 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Юда се съгласява да предаде Исус

¹ А наближаваше Празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.

² И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от людете.

³ Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;

⁴ и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.

⁵ И те се зарадваха, и обещаха да му дадат пари.

⁶ И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да им Го предаде, не пред множеството.

Господнята вечеря

⁷ И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да се жертва пасхата.

⁸ И Исус прати Петър и Йоан, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.

⁹ А те Му казаха: Къде искаш да приготвим?

¹⁰ А Той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, в която влезе,

¹¹ и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?

¹² И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

¹³ И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

¹⁴ И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

¹⁵ И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да страдам;

¹⁶ защото ви казвам, че няма вече да я ям, докато тя не се изпълни в Божието царство.

¹⁷ И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;

¹⁸ защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

¹⁹ И взе хляб, и като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.

²⁰ Така взе и чашата след вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

²¹ Но ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

²² Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на тоя човек, чрез когото се предава!

²³ И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще стори това.

²⁴ Стана още и препирня помежду им кой от тях се счита за по-голям.

²⁵ А Той им каза: Царете на народите господаруват над тях и тия, които ги владеят, се наричат благодетели.

²⁶ Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-малкия, и който началствува – като онзи, който слугува.

²⁷ Защото кой е по-голям: онзи, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас, като онзи, който слугува.

²⁸ А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитания.

²⁹ Затова, както Моят Отец завеща царство на Мене, и Аз завещавам на вас

³⁰ да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престоли да съдите дванадесетте Израилеви племена.

³¹ [И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;

³² но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.

³³ Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница, и на смърт.

³⁴ А Той рече: Казвам ти, Петре, петелът няма да пропее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме познаваш.

³⁵ И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.

³⁶ И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, също и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи нож;

³⁷ защото ви казвам, че трябва да се изпълни върху Мене и това писание: „И към беззаконници беше причислен“, защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение.

³⁸ И те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. А Той им каза: Достатъчни са.

Исус се моли на Елеонския хълм

³⁹ И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; след Него отидоха и учениците.

⁴⁰ И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.

⁴¹ И Той се отдели от тях, колкото един хвърлей камък, и като коленичи, молеше се, казвайки:

⁴² Отче, ако искаш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, но Твоята да бъде.

⁴³ И яви Му се ангел от небето, и Го подкрепяше.

⁴⁴ И като изпитваше мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

⁴⁵ И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:

⁴⁶ Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.

Предаването на Исус

⁴⁷ Докато още говореше, ето едно множество; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.

⁴⁸ А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

⁴⁹ И тези, които бяха около Исуса, като видяха какво щеше да стане, казаха: Господи, да ударим ли с нож?

⁵⁰ И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо.

⁵¹ А Исус проговори, казвайки: Стига толкова; и се допря до ухото му, и го изцели.

⁵² И Исус рече на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и старейшини: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи?

⁵³ Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властването на тъмнината.

Петър се отрича от Исус

⁵⁴ И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч.

⁵⁵ И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

⁵⁶ И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.

⁵⁷ А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.

⁵⁸ След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.

⁵⁹ И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и този беше с Него, защото е галилеянин.

⁶⁰ А Петър рече: Човече, не зная какво казваш. И начаса, докато още говореше, един петел пропя.

⁶¹ И Господ се обърна, та погледна Петър. И Петър си спомни думите на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

⁶² И излезе вън, та плака горко.

Войниците се подиграват на Исус

⁶³ И мъжете, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха,

⁶⁴ и като Го закриваха [удряха Го по лицето, и] питаха Го, казвайки: Познай, кой Те удари.

⁶⁵ И много други хули изговориха против Него.

Исус пред Пилат и Ирод

⁶⁶ И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главните свещеници и книжниците и Го заведоха в синедриона си, и Му рекоха:

⁶⁷ Ако си Ти Помазаникът, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;

⁶⁸ и ако ви задам въпрос, не ще отговорите.

⁶⁹ Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

⁷⁰ И те всички казаха: Тогава Божий Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате, защото съм.

⁷¹ А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото сами ние чухме от устата Му.