Йеремия 8 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ В онова време – казва Господ – ще извадят от гробовете им костите на Юдовите царе и костите на техните първенци, костите на свещениците и костите на пророците, и костите на ерусалимските жители:

² и ще ги пръснат пред слънцето и луната и пред цялото небесно войнство, които те обичаха, на които служеха и които следваха, които търсеха и на които се кланяха; и тези кости няма да бъдат събрани, нито погребани, а ще служат за тор по лицето на земята.

³ И смъртта ще бъде по-желана от живота за всички останали, оцелели от този лош род, които са останали във всички места, където ги бях изгонил – казва Господ на силите.

Грях и наказание

⁴ Кажи им: Така казва Господ: Който падне, няма ли да стане? Който се отбие, няма ли да се върне?

⁵ Защо този ерусалимски народ е отстъпил и упорито стои в отстъпничество? Прилепват се към измамата и отказват да се обърнат.

⁶ Слушах внимателно и чух, но те не говорят право: никой не се разкайва за нечестивостта, никой не казва: Какво сторих! Всеки се връща в своя път като кон, който се втурва в боя.

⁷ Даже щъркелът в небето знае определените си времена; и гургулицата, и лястовицата, и жеравът спазват времето на долитането си, а Моят народ не знае закона Господен.

⁸ Как казвате: Ние сме мъдри и законът Господен е с нас? А истината е, че и него лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.

⁹ Мъдрите се посрамиха, уплашиха се и бяха пленени. Ето отхвърлиха словото Господне и каква мъдрост има в тях?

¹⁰ Затова ще дам жените им на други и нивите им – на онези, които ще ги завладеят. Всеки – от малък до голям – се е предал на сребролюбие; от пророк до свещеник – всеки постъпва лъжливо.

¹¹ Повърхностно лекуват те раната на дъщерята на Моя народ, като казват: Мир, мир!, а мир няма.

¹² Засрамват ли се, когато вършат мерзости? Не, никак не ги е срам, не знаят дори да се изчервят. Затова ще падат между падащите, ще бъдат поваляни, когато ги накажа – казва Господ. –

¹³ Напълно ще ги изтребя – казва Господ, – няма да има гроздове по лозата нито смокини по смокинята, листът ще повехне, и даже това, което съм им дал, ще отлети от тях.

¹⁴ Защо още седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове и нека загинем там. Защото Господ, нашият Бог, ни е предал на погибел и ни е дал да пием вода с жлъчка, понеже сме съгрешили пред Господа.

¹⁵ Очаквахме мир, но никакво добро не дойде – време на изцеление, а ето ужаси ни постигнаха.

¹⁶ Пръхтенето на конете му се чу от Дан; цялата страна се потресе от цвиленето на яките му коне; защото дойдоха и изпоядоха страната и всичко, каквото има по нея, града и онези, които живеят в него.

¹⁷ Защото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни, които не се омайват, но ще ви хапят – казва Господ. –

¹⁸ Дано намеря утешение за скръбта си! Сърцето ми е отдън изнемощяло.

¹⁹ Ето, гласа на дъщерята на Моя народ, който вика от далечна земя: Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли там? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети?

²⁰ Премина жетвата, мина лятото, а ние не се избавихме.

²¹ Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на моя народ; помрачен съм, ужас ме обзе.

²² Няма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар? Защо здравето на дъщерята на моя народ не се възстановява?