Йеремия 14:2 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Юда ридае, портите ѝ залиняха, чернеят на земята; и викът на Ерусалим се издига. Цариградски Юда ридае, и портите му са изнемощели: Седят наземи чернооблечени; И възлезе викът на Ерусалим. Ревизиран Юда ридае, и <людете в> портите му са изнемощели; Седят на земя чернооблечени; И викът на Ерусалим се издигна, Верен Юда ридае, и портите му изнемощяват. Седят в черно на земята и викът на Ерусалим се издига. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Юдея плаче и жителите на градовете ѝ чезнат. Писък се издигна от Йерусалим. Библия ревизирано издание Юда ридае и хората в портите му са изнемощели; седят на земята облечени в черно; и викът на Йерусалим се издигна. Библия синодално издание (1982 г.) Плаче Иуда, портите му се събориха, почерняха на земята, и писък се дигна в Иерусалим. |
когато воловете ни бъдат добре натоварени; когато няма нито кражби, нито отвличания, нито плач по нашите улици.
Сърцето ми ридае за Моав; благородните му бягат до Сигор, до Еглат-Шелишия. Възлизат с плач по пътя за Луит, по пътя към Хоронаим оплакват изтреблението си.
Те викат по улиците за виното; всяка радост е помрачена; веселието на земята е отишло в плен.
Земята жалее и вехне; светът изнемощява и вехне; високопоставените сред народа на земята изнемощяват.
Земята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; листата на Васан и Кармил окапаха.
Защото лозето на Господа на силите е Израилевият дом, а Юдовите мъже са градината, която Го радва. И Той очакваше от тях правосъдие, но видя кръвопролитие; праведност, но чу вопъл.
Затова така казва Господ: Ето, ще докарам върху тях зло, от което не ще могат да избягнат; и ще извикат към Мене, но няма да ги послушам.
Обърнаха го в пустота; и той, запустял, жалее пред Мене. Цялата страна е опустошена, защото няма кой да вземе това присърце.
Докога ще жалее страната и ще съхне тревата на цялата земя? Загинаха животните и птиците поради нечестието на жителите ѝ, защото рекоха: Той няма да види сетнината ни.
Нека се чуе вопъл от къщите им, когато докарат внезапно полкове върху тях, защото изкопаха яма, за да ме хванат и скриха примки за нозете ми.
Затова земята ще жалее и небето горе ще се помрачи, защото Аз изговорих това, Аз го замислих и не ще се разкая за това, нито ще отстъпя от него.
Народите чуха за посрамването ти и викът ти изпълни света, защото силен се сблъска със силен, та и двамата паднаха заедно.
Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на моя народ; помрачен съм, ужас ме обзе.
Господ намисли да съсипе стената на Сионовата дъщеря. Опна връв; не оттегли ръката Си от опустошението; накара външните крепости и стените да стенат – те се срутиха заедно.
Портите ѝ затънаха в земята; Той сломи и строши лостовете ѝ; царят ѝ и първенците ѝ са между езичниците, където липсва законът; и пророците ѝ не получават вече видение от Господа.
Затова земята ще жалее и всеки, който живее на нея, ще линее, също и полските зверове, и небесните птици, още и морските риби ще чезнат.
Запустя полето, жалее земята, защото се загуби житото, изсъхна новото вино, дървеното масло е слабо.
Посрамете се, земеделци, и ридайте, лозари, за пшеницата и за ечемика, защото жетвата на нивата се изгуби.
Назначете пост, свикайте тържествено събрание, съберете старейшините и всички жители на страната в дома на Господа, вашия Бог, и извикайте към Господа.
Защото Аз повиках суша върху полята и върху планините, върху житото, върху виното и върху дървеното масло, върху всичко, което произвежда земята, върху човеците и добитъка, и върху труда на ръцете ви.
Затова, както Той викаше, а те не чуваха, така и те ще викат, но Аз няма да чувам – казва Господ на силите, –
И мъжете, които не умряха, бяха поразени с хемороиди; и викът на града се издигна до небето.
Утре около този час ще изпратя до тебе човек от Вениаминовата земя; него да помажеш за цар на народа Ми Израил и той ще избави народа Ми от ръката на филистимците, защото Аз погледнах благосклонно към народа Си, понеже викът му стигна до Мене.