Йеремия 14 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Бездъждие, глад, меч

¹ Господнето слово, което дойде към Еремия за бездъждието:

² Юда ридае, портите ѝ залиняха, чернеят на земята; и викът на Ерусалим се издига.

³ Големците му пращат слугите си за вода; те отиват при кладенците, но не намират вода; връщат се с празните си съдове; посрамени и смутени, покриват глави.

⁴ Земята се пука, защото няма дъжд по земята; орачите се посрамват и покриват глави.

⁵ Даже кошутата ражда на полето и оставя рожбата си, понеже няма трева.

⁶ И дивите осли стоят по високите места и се задъхват като чакали; очите им гаснат, понеже няма паша.

⁷ Господи, при все че беззаконията ни свидетелстват против нас, Ти действай заради името Си; защото отстъпничествата ни са много, срещу Тебе съгрешихме.

⁸ Надеждо на Израил, Спасителю негов в скръбно време, защо да си пришълец в тази земя, като пътник, който свръща само да пренощува?

⁹ Защо да си като човек смаян, като юнак, който няма сила да избави? Ти обаче, Господи, си сред нас; ние се наричаме с Твоето име; недей ни оставя.

¹⁰ Така казва Господ за този народ: Както обикнаха да се скитат и не въздържат нозете си, така Господ не благоволи в тях; сега ще си спомни Той беззаконието им и ще накаже греховете им.

¹¹ И рече ми Господ: Не се моли за доброто на този народ.

¹² Даже ако постят, не ще послушам вика им, и ако принасят всеизгаряния и приноси, не ще благоволя в тях; но ще ги довърша с меч, с глад и с мор.

¹³ Тогава казах: Уви, Господи Еова! Ето, пророците им казват: Няма да видите меч, нито глад, но ще ви дам сигурен мир на това място.

¹⁴ Тогава ми рече Господ: Лъжливо пророкуват пророците в името Ми; Аз не съм ги пратил, нито съм им заповядал, нито съм им говорил; те ви пророкуват лъжливо видение, гадание, нищожество и измамата на своето сърце.

¹⁵ Затова така казва Господ за пророците, които ви пророкуват в Моето име, без да съм ги изпратил, но които казват: Меч и глад не ще има в тази страна. С меч и с глад ще бъдат изтребени тези пророци.

¹⁶ А народът, на когото те пророкуват, ще бъде изхвърлен по ерусалимските улици, загинал от глад и от меч; и не ще има кой да ги заравя – тях и жените им, синовете им и дъщерите им, – защото ще излея върху тях собственото им зло.

¹⁷ И ще им кажеш това слово: Нека ронят очите ми сълзи нощем и денем без да престанат; защото девицата, дъщерята на Моя народ – е поразена с много люта рана.

¹⁸ Ако изляза на полето, виждам убитите с меч! Ако вляза в града, виждам изнемощелите от глад! Дори пророкът и свещеникът обходиха земята, но не знаят какво да се направи.

¹⁹ Съвсем ли си отхвърлил Юда? Погнусила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни поразил, та няма изцеление за нас? Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, и време за изцеление, но ето – ужас!

²⁰ Признаваме, Господи, нечестието си и беззаконието на бащите си, защото сме съгрешили пред Тебе.

²¹ Заради името Си недей се погнусява от нас, не опозорявай славния Си престол; спомни си, не нарушавай завета Си с нас.

²² Между идолите на народите има ли някой да дава дъжд? Небето от себе си ли дава дъждове? Не си ли Ти, Който даваш, Господи, Боже наш? Затова Тебе чакаме, защото Ти правиш всичко това.