Плачът на Йеремия 2 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ Как покри Господ с облак Сионовата дъщеря в гнева Си, хвърли от небето долу на земята великолепието на Израил; в деня на гнева Си, не си спомни за подножието Си!

² Господ унищожи всички Яковови жилища, не ги пожали; събори в гнева Си укрепленията на Юдовата дъщеря; срина ги със земята, оскверни царството и първенците му.

³ В разпаления Си гняв строши всички Израилеви рогове; оттегли десницата Си от неприятеля; и като пламенен огън, който пояжда всичко наоколо, изгори Яков.

⁴ Опъна лъка Си като враг; усили десницата Си като противник и изби всичко приятно на окото; върху шатъра на Сионовата дъщеря изля яростта Си като огън.

⁵ Господ стана като враг: изтреби Израил, събори всичките му палати, съсипа крепостите му и умножи на Юдовата дъщеря плач и ридание.

⁶ Той опустоши Своя дом като градина; съсипа Своето място за събрание. Господ направи да се забрави в Сион определен празник и събота и в пламенния Си гняв отхвърли цар и свещеник.

⁷ Господ отхвърли олтара Си, погнуси се от светилището Си; предаде стените на сионските палати в ръката на неприятелите, които вдигаха шум в дома Господен като в празничен ден.

⁸ Господ намисли да съсипе стената на Сионовата дъщеря. Опна връв; не оттегли ръката Си от опустошението; накара външните крепости и стените да стенат – те се срутиха заедно.

⁹ Портите ѝ затънаха в земята; Той сломи и строши лостовете ѝ; царят ѝ и първенците ѝ са между езичниците, където липсва законът; и пророците ѝ не получават вече видение от Господа.

¹⁰ Старейшините на Сионовата дъщеря седят на земята и мълчат; посипаха с пепел главите си препасаха се с вретища; ерусалимските девици наведоха глави до земята.

¹¹ Очите си изплаках от сълзи; утробата ми се свива, сърцето ми се къса, понеже дъщерята на моя народ е съсипана, понеже деца и кърмачета измират по улиците на града.

¹² Казват на майките си: Къде има жито и вино? Когато примират като смъртно ранени по градските улици, когато предават дух в майчините си прегръдки.

¹³ Какво да ти заявя? С какво да те сравня, Ерусалимска дъще? Кому да те оприлича, за да те утеша, девице, Сионова дъще! Твоята рана е дълбока като морето; кой може да те изцели?

¹⁴ Пророците ти видяха празни и лъжливи видения за тебе; и не откриха беззаконието ти, за да те отърват от плен, но видяха за тебе лъжливи и прелъстителни пророчества.

¹⁵ Всички, които минават по пътя, пляскат с ръце към тебе, подсвиркват и кимат с глави на Ерусалимската дъщеря, и казват: Това ли е градът, който наричаха съвършенството на красотата, радостта на целия свят?

¹⁶ Всичките ти неприятели отвориха против тебе уста; подсвиркват, скърцат със зъби, казват: Погълнахме я. Наистина това е денят, който очаквахме; дочакахме го, видяхме го.

¹⁷ Господ извърши онова, което беше намислил; изпълни словото, което беше изрекъл от древни дни; разори, без да пожали, развесели над тебе неприятеля, възвиси рога на противниците ти.

¹⁸ Сърцето им вика към Господа: О, стено на Сионовата дъщеря, проливай потоци от сълзи денем и нощем; не си давай почивка; да не изсъхва зеницата на окото ти.

¹⁹ Ставай, викай в нощта при първото поставяне на стражите; изливай сърцето си като вода пред лицето на Господа; издигай към Него ръцете си за живота на младенците си, които измират от глад по всички улици.

²⁰ Погледни, Господи, виж на кого си причинил това! Да ядат ли жените рожбите си, младенците в обятията си? Да бъдат ли убити в светилището Господне свещеник и пророк?

²¹ Дете и старец лежат на земята по пътищата; девиците ми и младежите ми паднаха от меч; избил си ги в деня на гнева Си; изклал си ги без жал.

²² Свикал си като за празник отвред заплахи срещу мене и никой не се отърва, никой не оцеля в деня на гнева Господен; онези, които съм носила в обятията си и отхранила, неприятелят ми ги затри.