Псалми 78 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

Вината на Израил и милостта на Бога

(77)

¹ Поучение на Асаф. Народе мой, слушай Закона ми; чуй думите, които изрекох.

² Ще отворя устата си и чрез притчи ще разкрия тайните на миналите времена,

³ това, което чухме и узнахме и каквото ни разказаха нашите бащи.

⁴ Няма да скрием от децата си, а ще разказваме пред следващото поколение за славата на Господа и за Неговата сила, за чудесата, които Той извърши.

⁵ Той даде наредби на Яков и установи закон в Израил, като заповяда на предците ни да разказват на потомците си,

⁶ за да знае следващото поколение, потомците, които ще бъдат родени, та да разказват те на децата си.

⁷ Да се доверяват на Бога и да не забравят делата Му, а да пазят заповедите Му.

⁸ И да не бъдат като предците си, род непокорен и непослушен, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога.

⁹ Синовете на Ефрем, въоръжени и стрелящи с лъкове, отстъпиха в деня на битката.

¹⁰ Не опазиха завета на Бога и отказаха да изпълняват Неговите наредби;

¹¹ забравиха делата Му и чудесата, които им бе показал.

¹² Пред очите на предците им извърши чудеса в египетската земя, в полето Цоан.

¹³ Раздели морето и ги преведе през него, а водите направи като стена.

¹⁴ Денем ги води чрез облак, а цяла нощ – с огнена светлина.

¹⁵ Разсече скала в пустинята и ги напои изобилно с вода.

¹⁶ И направи така, че да потекат потоци от скалата, водите да потекат като реки.

¹⁷ Но те продължиха да съгрешават спрямо Него; в пустинята се противиха на Всевишния.

¹⁸ Подлагаха на изпитание Бога в сърцето си, като искаха храна да задоволят лакомията си.

¹⁹ И говореха против Бога, казвайки: „Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

²⁰ Ето Той удари скалата и потекоха води, рукнаха потоци. Може ли Той да даде хляб и да приготви месо за Своя народ?“

²¹ Господ чу и се разгневи; разпали огън против Яков и изсипа гняв над Израил,

²² защото не повярваха в Бога и не се надяваха на спасение от Него.

²³ Той заповяда на облаците и отвори вратите на небето,

²⁴ за да излее манна за храна и да им даде небесен хляб.

²⁵ Всеки ядеше ангелски хляб. Изпрати им и храна до насита.

²⁶ Изгони източния вятър на небето и със силата Си доведе на неговото място южния.

²⁷ И върху тях се изсипаха месо, изобилно като прах, и птици като морски пясък,

²⁸ които падаха сред стана им, около техните шатри.

²⁹ И те ядоха и се наситиха, тъй като им даде това, което те желаеха.

³⁰ А докато не бяха се отказали от лакомията си и храната им беше още в устата,

³¹ гневът Божий се изсипа върху тях и изби силните сред тях, повали младите мъже на Израил.

³² Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешават и не вярваха на Неговите чудеса.

³³ Затова Той направи дните им да минават напразно, а годините им – в смут.

³⁴ Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата си и ревностно търсеха Бога.

³⁵ И си спомниха, че Бог е тяхната закрила, че Всевишният е техен изкупител.

³⁶ Лицемереха пред Него с устата си; изричаха лъжи,

³⁷ защото сърцата им не бяха с Него и не бяха верни на завета Му.

³⁸ Той обаче беше милостив, прощаваше вината им и не ги погубваше. Много пъти отклоняваше гнева Си и потискаше Своята ярост.

³⁹ И помнеше, че те са плът, дихание, което отминава и не се връща.

⁴⁰ Колко пъти Му се противиха в пустинята и го натъжаваха в безводната земя?

⁴¹ И продължаваха да подлагат Бога на изпитание и да огорчават Тебе, Светия Израилев.

⁴² Не си спомняха за силата на ръката Му, за деня, когато ги избави от потисника,

⁴³ когато извърши в Египет Своите знамения и на полето Цоан – чудесата Си.

⁴⁴ Превърна реките им в кръв, за да не се пият течащите им води;

⁴⁵ изпрати им мухи да ги ядат и жаби да ги погубват;

⁴⁶ даде на насекомите плода на труда им, а изработеното – на скакалците;

⁴⁷ лозята им уби с град, а плодните дървета – със слана;

⁴⁸ добитъка порази с градушка, стадата им – с мълнии.

⁴⁹ Изпрати им Своя пламенен гняв, негодуванието и яростта Си, нещастия и цяло нашествие пратеници на злото.

⁵⁰ Проправи път на гнева Си и не запази душите им от смърт, а живота им предаде на мор;

⁵¹ порази всеки първороден в Египет, първенците по сила в шатрите на Хам;

⁵² а народа Си изведе като добитък и го водеше като стадо в пустинята.

⁵³ Водеше ги сигурно и те не се бояха, а враговете им ги заля морето;

⁵⁴ и ги доведе до границите на Своята светиня, на тази планина, която десницата Му бе придобила.

⁵⁵ И изгони оттам народите, а земята раздели чрез жребий и засели Израилевите племена в чуждите шатри.

⁵⁶ Но те подлагаха на изпитание Всевишния и упорстваха, като не спазваха наредбите Му;

⁵⁷ отстъпваха и изменяха като бащите си, измятаха се като негоден лък;

⁵⁸ огорчаваха Го със своето идолопоклонство, а със своите идоли пробуждаха гнева Му.

⁵⁹ Бог чу и се разгневи, и силно възнегодува против Израил,

⁶⁰ като напусна дома Си в Сило, шатъра, в който пребиваваше между хората;

⁶¹ и остави в плен Своята Сила, а Славата Си – във вражески ръце.

⁶² Предаде на меч Своя народ и презря Своето наследство.

⁶³ Огън погълна младежите му, а сватбена песен не се изпя за девиците му.

⁶⁴ Свещениците му падаха от меч, а вдовиците им не можеха да ги оплакват.

⁶⁵ Но Господ се събуди като от сън, като воин, опиянен от вино;

⁶⁶ отблъсна враговете Си и ги посрами завинаги.

⁶⁷ И отхвърли дома на Йосиф, и не избра племето на Ефрем,

⁶⁸ а избра племето на Юда и планината Сион, която обичаше.

⁶⁹ И съгради светилището Си като във висините и като земята го утвърди завинаги.

⁷⁰ Избра служителя Си Давид и го взе от кошарите на овцете;

⁷¹ отдели го от кърмачките, за да пасе народа Му – Яков, и наследството Му – Израил.

⁷² И той ги пасеше с чисто сърце и ги водеше с умението на ръцете си.