И аз можех да говоря също като вас, ако вие бяхте на мое място; бих ви говорил красиви думи и бих поклащал глава против вас;
Софония 2:15 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Ето в какво ще се превърне величественият град, който живееше безгрижно и казваше в сърцето си: „Аз съм и няма други освен мене.“ Как се превърна той в пустош, обиталище за зверове! Всеки, който минава покрай него, ще подсвирне и ще махне с ръка. Цариградски Този е веселещий се град, Живеещий безгрижно, Който говореше в сърдцето си: Аз съм, и няма друг освен мене. Как стана пуст, Обиталище на зверове! Всеки що заминва по край него Ще позвизди и помаха с ръката си. Ревизиран Тоя е веселещият се град, Който живееше безгрижно, Който думаше в сърцето си: Аз съм, и освен мене няма друг! Как се обърна на пустота, Обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, Ще подсвирне и помаха с ръката си. Верен Този е веселящият се град, който живееше безгрижно, който казваше в сърцето си: Аз съм, и освен мен няма друг! Как се обърна в пустош, в обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, ще подсвирне, ще помаха с ръката си. Библия ревизирано издание Този е веселящият се град, който живееше безгрижно, който казваше в сърцето си: Аз съм и освен мене няма друг! Как се обърна в развалина, обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, ще подсвирне и ще помаха с ръката си. Библия синодално издание (1982 г.) Ето какво ще стане тържествуващият град, който живее безгрижно и казва в сърце си: „аз съм, и няма други освен ме не“. Как стана той развалина, леговище за зверове! Всеки, минавайки покрай него, ще подсвирне и ще махне с ръка. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Този е веселящият се град, който живееше безгрижно, който казваше в сърцето си: Аз съм и освен мене няма друг! Как се обърна на пустош, обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, ще подсвирне и ще помаха с ръка. |
И аз можех да говоря също като вас, ако вие бяхте на мое място; бих ви говорил красиви думи и бих поклащал глава против вас;
Граде, крепост на веселието, изпълнен с шум и видение. Твоите убити не са изтребени с меч и не са загинали във война.
Стреснете се вие, безгрижни! Страхувайте се, самонадеяни! Съблечете се, разголете се и се препашете с вретище!
Затова и палатът ще бъде изоставен и ще заглъхне шумът в града. Хълмът и стражевата кула ще станат скривалище за магарета и пасбище за стадата,
Изправете се вие, безгрижни жени, и слушайте гласа ми! Чуйте ме какво говоря, дъщери нехайни!
Защото ти се надяваше на злодейството си и си мислеше: „Никой не ме вижда.“ Твоята мъдрост и твоето знание те увлякоха и ти си мислеше: „Аз съм единствена и освен мене няма друга.“
за да направят страната си за ужас и постоянен присмех, тъй че който преминава през нея, да се слисва и да клати глава.
И ще направя този град за ужас и присмех. Всеки, който минава, ще се слиса и ще се присмее поради всичките му беди.
Заради Господния гняв тя няма да бъде населена, но изцяло ще запустее. Всеки, който минава през Вавилон, ще бъде потресен и ще се подиграе за всички удари, които е понесъл.
Как седи усамотен градът, някога тъй многолюден! Стана като вдовица. Великата столица между народите, княгинята сред областите стана поданица.
Как помрачи Господ в гнева Си дъщерята Сионова! От небесата свали на земята величието на Израил и не си спомни за подножието на Своите крака.
Пляскат подигравателно ръце за тебе всички, които минават по пътя, подиграват се, клатят глава за дъщерята Йерусалимска и казват: „Това ли е градът, който наричаха съвършенство на красотата, радост на цялата земя?“
Търговците на другите народи те освиркваха; ти стана за ужасяване и няма да те има за вечни времена“.“
„Сине човешки, кажи на господаря на Тир: „Така казва Господ Бог: „Понеже сърцето ти се възгордя и казваш: Аз съм бог, седя на божий престол посред морета“ – но си човек, а не си Бог, макар че поставяш твоя ум наравно с Божия ум,
Ще кажеш ли тогава пред този, който те убива, „Аз съм бог“ – когато се окажеш човек, а не бог, в ръката на този, който те убива?
Говори и кажи: „Така казва Господ Бог: „Ето Аз съм против тебе, фараоне, египетски царю, големия крокодил, лежащ посред реките си, който казва: Моя е реката, аз сам си я създадох за себе си.
Тогава царят се възхити и каза: „Не е ли това величественият Вавилон, който аз съградих със силата на своята мощ като царствен град за прослава на моето величие!“
И никакво изцеление не е възможно за раната ти, твоето нараняване е смъртоносно! Всички, чувайки вест за тебе, ще пляскат ръце заради тебе. Защото върху кого не е преминавало злото, постоянно извършвано от тебе?