Biblia Todo Logo
Онлайн Библия
- Реклами -




Плачът на Йеремия 1:1 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

1 Как седи усамотен градът, някога тъй многолюден! Стана като вдовица. Великата столица между народите, княгинята сред областите стана поданица.

Вижте главата копие

Цариградски

1 Как седи осамотен градът който е бил многолюден! Стана като вдовица великата в народите столица! Която владееше над областите стана подданица.

Вижте главата копие

Ревизиран

1 Как седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите <столица>! Оная, която беше княгиня между областите, стана поданица!

Вижте главата копие

Верен

1 Как седи самотен многолюдният град! Стана като вдовица великата столица между народите! Княгинята между областите е унизена до принудителен труд!

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

1 Как седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите столица! Онази, която беше княгиня между областите, стана поданица!

Вижте главата копие

Библия синодално издание (1982 г.)

1 Как самотно седи градът, някога си многолюден! Той стана като вдовица; великият между народите, князът над областите стана данник.

Вижте главата копие

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

1 Как самотно седи градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите столица! Онази, която беше княгиня сред областите, стана поданица!

Вижте главата копие




Плачът на Йеремия 1:1
38 Кръстосани препратки  

Фараонът Нехао задържа Йоахаз в Ривла, в земята на Емат, за да не царува в Йерусалим; след това наложи глоба на страната сто таланта сребро и един талант злато.


Йоаким даваше на фараона златото и среброто, но той обложи с данък страната, за да внася парите във фараоновата хазна. От народа на страната той изискваше среброто и златото от всеки според данъчната му оценка, за да плаща на фараона Нехао.


Той властваше над всички царе – от река Ефрат до филистимската земя и до пределите на Египет.


В Йерусалим е имало силни царе, които владеели всички области оттатък река Ефрат, и на тях са се плащали данъци, мито и налози.


А имаше и такива, които се оплакваха: „Наложи се срещу нивите и лозята си да заемем пари заради царския данък.


Тя дава в изобилие своите плодове на царете, на които Ти ни подчини заради греховете ни; те имат пълна власт над нашите тела и над добитъка ни и голяма е неволята ни.


Там се изкачват дванадесетте племена, племената, принадлежащи на Господа според Израилевия закон, за да възхвалят името на Господа,


Как падна от небето, Деннице, сине на зората! Повален си на земята ти, който насилваше народите.“


Граде, крепост на веселието, изпълнен с шум и видение. Твоите убити не са изтребени с меч и не са загинали във война.


Тогава ще плачат и скърбят при портите на Сион. Опустошен седи той на земята.


Тогава ти ще кажеш в сърцето си: „Кой ми ги роди, след като аз бях без деца и безплодна, отведена в плен и прогонена? Прочее, кой ги възпита? Ето аз бях съвсем сама, а те къде бяха?“


Господ Бог ми отвори ухото и Аз не се възпротивих, не отстъпих назад.


Отърси от себе си праха, стани, пленен Йерусалиме! Махни веригите от врата си, пленена дъще Сионска!


Колко желани са върху планините стъпките на благовестника, който възвестява мир, благовестява радост, проповядва спасение, който казва на Сион: „Твоят Бог се възцари!“


Не се бой, защото няма да се срамуваш и няма да се смущаваш, защото няма да се чувстваш засрамена, защото ще забравиш позора на младостта си и няма вече да си спомняш срама на вдовството си.


Защото така казва Господ: „Пейте с радост за Яков и славете събранието на народите. Оповестете, прославете и кажете: Спаси, Господи, Своя народ и остатъка от Израил.


А Годолия, син на Ахикам, Шафановия син, се закле пред тях и пред техните мъже: „Не се страхувайте да служите на халдейците. Останете в страната и служете на вавилонския цар, и ще бъдете добре.


и казаха на пророк Йеремия: „Молим те, нека молбата ни бъде приятна пред тебе! Помоли се на Господ, своя Бог, за нас и за тези, които останаха! Защото останахме малцина от многото, както твоите очи виждат.


„Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Вие видяхте цялото бедствие, което изпратих върху Йерусалим и върху всички юдейски градове. И ето те сега са пусти и няма кой да живее в тях


Затова Моето негодувание и Моят гняв се изляха и се разгоряха по юдейските градове и по улиците на Йерусалим, и те бяха разорени и пусти, както са и днес“.“


Как е счупен и сломен чукът на цялата земя! Как Вавилон стана за ужас на народите!


„Но кой е мъдрият човек, който може да разбере това и на когото Господ говори, за да обясни защо загина страната и е изгорена като пустиня, през която никой не минава?“


Зова любовниците си, но те ме излъгаха. Свещениците ми и старците ми умират от глад в града, когато си търсят храна, за да запазят живота си.


Как помрачи Господ в гнева Си дъщерята Сионова! От небесата свали на земята величието на Израил и не си спомни за подножието на Своите крака.


Седят на земята безмълвни старейшините на Сионовата дъщеря, посипаха с пепел главите си, надянаха вретища. Наведоха глави към земята девиците йерусалимски.


Как е потъмняло златото, изменило се е най-чистото злато! Камъните на светилището са разхвърляни на всеки кръстопът.


Падна венецът от главата ни; горко ни, тъй като съгрешихме.


И всички морски князе ще слязат от престола си. Ще свалят одеждите си и ще снемат пъстрите си дрехи. Ще се покрият с вретища, ще седнат в праха на земята и ще потръпнат минута, ужасени от тебе.


„Сине човешки, понеже Тир каза за Йерусалим „О-хо-хо!“, съборена е портата на народите. Тя падна към мене. Ще се обогатя, Йерусалим е в развалини.


Така казва Господ Бог: „Това е Йерусалим! Поставих го сред народите със земи около него.


Ще превърна градовете ви в пустиня, ще запустеят светилищата ви и за Мене няма да се издига приятно благоухание от жертвите ви.


А вас ще разпръсна между народите и ще размахам меч след вас; земята ви ще бъде пуста и градовете ви – разорени.


Ето в какво ще се превърне величественият град, който живееше безгрижно и казваше в сърцето си: „Аз съм и няма други освен мене.“ Как се превърна той в пустош, обиталище за зверове! Всеки, който минава покрай него, ще подсвирне и ще махне с ръка.


Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкова мъка и скръб ѝ въздайте, понеже тя казва в сърцето си: „Като царица съм възвеличена на трона си, вдовица не съм и скръб никога няма да изпитам.“


Последвай ни:

Реклами


Реклами