Йезекиил 28:9 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

⁹ Ще кажеш ли тогава пред този, който те убива, „Аз съм бог“ – когато се окажеш човек, а не бог, в ръката на този, който те убива?

Цариградски

⁹ Ще говориш ли още пред оногоз който те убива: Аз съм Бог? Но ти си человек, а не Бог, в ръцете на оногоз който те убива.

Ревизиран

⁹ Тогава ще кажеш ли пред онзи, който те убива: Аз съм бог? Но ти си човек, а не бог, в ръката на онзи, който те убива.

Верен

⁹ Дали ще кажеш пред убиеца си: Аз съм бог? А ти си човек, а не бог в ръката на онзи, който те пробожда.

Библия ревизирано издание

⁹ Тогава ще кажеш ли пред онзи, който те убива: Аз съм бог? Но ти си човек, а не бог, в ръката на онзи, който те убива.

Библия синодално издание (1982 г.)

⁹ Ще кажеш ли тогава пред твоя убиец: „аз съм бог“, когато в ръката на оногова, който те убива, ти ще бъдеш човек, а не бог?

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

⁹ Тогава ще кажеш ли пред онзи, който те убива – Аз съм Бог? Но ти си човек, а не Бог, в ръката на онзи, който те убива.

Йезекиил 28:9 Кръстосани препратки

Псалми 82:7

но вие ще умрете като хора, ще загинете като всички земни князе.

Исаия 31:3

А египтяните са хора, а не богове и конете им са плът, а не дух. Господ ще простре ръката Си и защитникът ще се спъне, и онзи, на когото помагат, ще падне. Те всички заедно ще загинат.

Йезекиил 16:49

Ето това е вината на твоята сестра Содом и на дъщерите ѝ: високомерие, преяждане и нехайно безгрижие. Но тя и нейните дъщери не подкрепяха ръката на бедния и на нуждаещия се.

Йезекиил 28:10

Ти ще умреш със смърт на необрязани от ръката на чужденци, защото Аз казах това“ – възвестява Господ Бог.“

Йезекиил 28:2

„Сине човешки, кажи на господаря на Тир: „Така казва Господ Бог: „Понеже сърцето ти се възгордя и казваш: Аз съм бог, седя на божий престол посред морета“ – но си човек, а не си Бог, макар че поставяш твоя ум наравно с Божия ум,

Йезекиил 28:8

Те ще те свалят в гроба и ще умреш посред моретата със смърт на убити.

Софония 2:15

Ето в какво ще се превърне величественият град, който живееше безгрижно и казваше в сърцето си: „Аз съм и няма други освен мене.“ Как се превърна той в пустош, обиталище за зверове! Всеки, който минава покрай него, ще подсвирне и ще махне с ръка.