Когато Исаак остаря, очите му отслабнаха и не виждаха. Повика по-големия си син Исав и му каза: „Синко!“ Той отговори: „Тук съм!“
Еклисиаст 12:2 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 преди да са помръкнали слънце, светлина, луна и звезди, преди да се завърнат облаците след дъжда. Цариградски Преди да се помрачи слънцето, и виделото, и луната, и звездите, И се върнат облаците след дъжда; Ревизиран Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда; Верен преди да се помрачат слънцето и светлината, и луната, и звездите и да се върнат облаците след дъжда; Библия ревизирано издание преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите и да се върнат облаците след дъжда; Библия синодално издание (1982 г.) докле слънце, светлина, месечина и звезди не са потъмнели, и не са дошли пак черни облаци след дъжда; Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г преди да се помрачат слънцето и светлината, луната и звездите, и да се върнат облаците след дъжда; |
Когато Исаак остаря, очите му отслабнаха и не виждаха. Повика по-големия си син Исав и му каза: „Синко!“ Той отговори: „Тук съм!“
А очите на Израил бяха отслабнали от старостта и не виждаше добре. Йосиф приближи синовете си до него, а той ги целуна и ги прегърна.
Боже мой, душата ми унива в мене. Затова си спомням за Тебе молитвено в земята на Йордан, на планината Хермон, на планината Мицар.
Ти ми даде да усетя много страдания и беди, но ме върна към живот, изведе ме обратно от земните бездни.
Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма крепкост – осемдесет, и най-доброто време от тях е страдание и болест; бързо отминават и след това изчезваме.
Защото небесните звезди и техните съзвездия няма да дават своята светлина; слънцето ще помръкне, когато изгрява, луната няма да сияе със светлината си.
И в този ден ще зареве срещу тях като бушуващо море. И ще погледне към земята и ето – ужасна тъмнина, а светлината – затъмнена в облаците ѝ.
И веднага след скръбта на онези дни слънцето ще помръкне и луната няма да праща светлината си, и звездите ще падат от небето, и небесните сили ще се разклатят.
В онова време се случи следното: Илий беше легнал да спи на мястото си. Очите му бяха почнали да се премрежват и той не можеше да вижда.
Тогава Илий беше на деветдесет и осем години; очите му бяха помътнели и той не можеше да вижда.
Когато той спомена за Божия ковчег, Илий падна по гръб от стола при входа; понеже беше стар и тежък, той си строши гръбнака и умря. Той беше съдия на Израил четиридесет години.