Псалми 77 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

Утеха и надежда в затруднение

(76)

¹ На първия певец. По Йедутун. Псалом на Асаф.

² Моят глас е към Бога и ще викам; моят глас е към Бога и Той ще ме чуе.

³ В тежък за мене ден търся Господа и неуморно простирам нощем ръката си към Него, защото душата ми отказва да се утеши.

⁴ Мисля за Бога и въздишам; размишлявам, но духът ми изнемогва.

⁵ Ти държиш очите ми отворени, безпокоя се и онемявам.

⁶ Премислям отминалите дни и годините на древните времена.

⁷ Шептя песните си нощем; със сърцето си размислям и духът ми се пита:

⁸ „Завинаги ли ни отхвърли Господ и няма да ли бъде вече благосклонен?

⁹ Завинаги ли спряха делата на Неговата милост, завинаги ли секна Неговото слово?

¹⁰ Забрави ли Бог да бъде милостив или в гнева Си се отказа от всички благодеяния?“

¹¹ Тогава си казах: „Затова страдам аз, защото десницата на Всевишния се е отдръпнала.“

¹² Ще си спомням делата Ти, Господи; всички онези древни дела ще припомням.

¹³ Ще размишлявам над всичко, което си извършил, и ще вниквам във всички Твои дела.

¹⁴ Боже, Твоят път е свят. Кой бог е велик като нашия Бог?

¹⁵ Ти си този Бог, Който прави чудеса. Ти показа на народите мощта Си.

¹⁶ Ти избави чрез десницата Си Своя народ, потомците на Яков и Йосиф.

¹⁷ Водите Те видяха, Боже, водите Те видяха и се изплашиха, а бездните затрепериха.

¹⁸ Небесата изляха порой и от облаците се чу глас, а Твоите стрели летяха навсякъде.

¹⁹ Тътенът на Твоя гръм беше във вихрушката, светкавици осветяваха света, а земята трепереше и се тресеше.

²⁰ Твоят път бе през морето и Твоите пътеки – през големите води. Твоите следи никой не видя.

²¹ Ти водеше Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.