Biblia Todo Logo
Онлайн Библия
- Реклами -




Псалми 90:10 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

10 Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма крепкост – осемдесет, и най-доброто време от тях е страдание и болест; бързо отминават и след това изчезваме.

Вижте главата копие

Цариградски

10 Дните на живота ни в себе си са седемдесет години, И ако има сила осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скърб, Защото скоро прехождат, и ние летим.

Вижте главата копие

Ревизиран

10 Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

Вижте главата копие

Верен

10 Дните на живота ни са седемдесет години или ако има сила – осемдесет години; но гордостта им е труд и мъка, защото бързо преминават и ние отлитаме.

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме.

Вижте главата копие

Библия синодално издание (1982 г.)

10 зло няма да ти се случи, и язва няма да се приближи до твоето жилище;

Вижте главата копие




Псалми 90:10
17 Кръстосани препратки  

Яков му отговори: „Сто и тридесет са годините на странстването ми по този свят. Кратък и тежък е животът ми и не успях да достигна възрастта на моите предци.“


Тогава Господ каза: „Духът Ми, който съм дал, няма да владее над хората завинаги, защото те са плът; нека дните им да бъдат сто и двадесет години.“


Но Верзелий му отговори: „Много ли ми остава да живея, та да отивам с царя в Йерусалим?


Сега съм на осемдесет години – мога ли да различа добро от зло? Ще усети ли служителят ти вкуса на това, което ще яде и ще пие? Ще мога ли вече да чувам гласа на певците и на певиците? Защо твоят служител да бъде в тежест на своя цар господар?


Когато цар Давид остаря и стигна преклонна възраст, завиваха го с дрехи, но той не можеше да се стопли.


А мъжът умира и губи цялата си сила. Издъхва човек – и къде е той?


Като сън ще отлети и няма да го намерят, и ще изчезне като нощно видение.


Те се издигат високо и ги няма; пропадат и загиват като всички, и ще бъдат изрязани като върховете на класовете.


Но човек се ражда за мъка, както искрите – за да летят нагоре.


И помнеше, че те са плът, дихание, което отминава и не се връща.


Жилището ми се вдигна и се премести като овчарски шатър. Живота си навих като платно, а Тъкачът ще го отреже от основата; денем и нощем аз чувствам, че се приближава краят ми.


За мъж от шестдесет години нагоре оценката ти да бъде петнадесет сребърни сикли, а за жена – десет сикли.


Но Бог му рече: „Безумецо, нощес ще ти поискат душата, тогава на кого ще остане това, което си приготвил?“


Мойсей беше на сто и двадесет години, когато умря; очите му не помътняха и силата му не беше го напуснала.


Та вие не знаете какво ще се случи утре. Какво е вашият живот – дим, който се появява за малко и после изчезва.


Но и днес съм силен, както тогава, когато Мойсей ме изпрати. Колкото сила имах тогава, толкова сила имам и сега на тръгване и завръщане от битка.


Последвай ни:

Реклами


Реклами