Псалми 90 - Библия ревизирано издание

Божията справедливост и човешката ограниченост

(По слав. 89.)

¹ Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,

² преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог.

³ Превръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове.

⁴ Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража.

⁵ Като с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства;

⁶ сутрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва.

⁷ Защото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени.

⁸ Положил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове – в светлината на лицето Си.

⁹ Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка.

¹⁰ Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме.

¹¹ Кой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

¹² Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.

¹³ Върни се, Господи; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

¹⁴ Насити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни.

¹⁵ Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло.

¹⁶ Нека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава – върху децата им.

¹⁷ И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го.