Битие 27 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

Яков присвоява благословението на баща си

¹ Когато Исаак остаря, очите му отслабнаха и не виждаха. Повика по-големия си син Исав и му каза: „Синко!“ Той отговори: „Тук съм!“

² Исаак промълви: „Аз съм вече стар и не зная в кой ден ще умра.

³ Вземи сега оръжието си – колчана и лъка си, и иди на полето за дивеч.

⁴ Сготви ми вкусна гозба, каквато аз обичам. Донеси ми да ям, за да те благословя, преди да умра.“

⁵ А Ревека подслуша какво говореше Исаак на сина им Исав. Когато Исав тръгна за улов на дивеч,

⁶ тя каза на по-малкия си син Яков: „Чух баща ти да казва на брат ти Исав:

⁷ „Донеси ми дивеч и ми сготви вкусна гозба. Аз ще ям и ще те благословя пред Господ преди смъртта си.“

⁸ Сега, сине мой, послушай ме какво ще ти поръчам:

⁹ иди при стадото и ми донеси оттам две хубави ярета. От тях аз ще сготвя на баща ти вкусна гозба, каквато той обича.

¹⁰ Ти ще я занесеш на баща си и той ще яде, за да те благослови преди смъртта си.“

¹¹ Но Яков възрази на майка си Ревека: „Брат ми Исав е космат, а моята кожа е гладка.

¹² Баща ми може да ме попипа. Тогава аз ще се окажа пред очите му измамник и ще си навлека проклятие, а не благословия.“

¹³ Майка му обаче го успокои: „Нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой. Само ме послушай и иди да ми донесеш.“

¹⁴ Той отиде, взе ги и донесе на майка си, а майка му сготви вкусна гозба, каквато обичаше баща му.

¹⁵ След това Ревека взе скъпите дрехи на по-големия си син Исав, които бяха при нея вкъщи. С тях тя облече по-малкия си син Яков.

¹⁶ Ръцете и гладката му шия зави с ярешките кожи.

¹⁷ Тогава даде в ръцете на сина си Яков гозбата и хляба, които беше приготвила.

¹⁸ Той влезе при баща си и каза: „Татко!“ Той отговори: „Да, синко, кой си ти?“

¹⁹ Яков отговори на баща си: „Аз съм Исав, твоят първороден син. Направих всичко, което ми нареди. Стани, седни и яж от лова ми, за да ме благословиш.“

²⁰ И Исаак попита сина си: „Как можа толкова бързо да намериш дивеч, сине мой?“ Той отговори: „Господ, твоят Бог, ми даде добър успех.“

²¹ Исаак каза на Яков: „Приближи се, сине мой, да те попипам – дали си синът ми Исав или не.“

²² Яков се приближи до баща си Исаак. Той го попипа и каза: „Гласът е гласът на Яков, а ръцете са ръцете на Исав.“

²³ Понеже ръцете му бяха космати като ръцете на брат му Исав, Исаак не го позна. Той даде благословията си на Яков.

²⁴ После каза: „Ти ли си синът ми Исав?“ Яков отговори: „Аз съм.“

²⁵ Исаак продължи: „Дай ми да ям от твоя улов, синко мой, за да те благословя.“ Яков му даде и той яде. Донесе му и вино и той пи.

Благословението на Яков

²⁶ Баща му Исаак му каза още: „Приближи се, сине мой, и ме целуни.“

²⁷ Той се приближи и го целуна. Исаак усети дъха от облеклото му и го благослови с думите: „Дъхът от сина ми – това е дъх от полята, благословени от Господ.

²⁸ Да ти даде Господ от небесната роса и от плодовете на земята, както и изобилие на жито и вино.

²⁹ Нека народи да ти служат и племена да се покоряват пред тебе. Да бъдеш господар над братята си и да се покоряват пред тебе синовете на майка ти. Тези, които те кълнат, да бъдат проклети. Тези, които те благославят, да бъдат благословени!“

³⁰ Тъкмо Исаак свърши благословията си над Яков – той едва беше излязъл от баща си Исаак – ето от лов се завърна брат му Исав.

³¹ Също и той сготви гозба, донесе я на баща си с думите: „Татко, стани, яж от лова на сина си, за да ме благословиш.“

³² А баща му Исаак го попита: „Кой си ти?“ Той отговори: „Аз съм синът ти – твоят първороден син Исав.“

³³ Тогава Исаак се разтрепери силно и рече: „А кой беше този, който улови лов, донесе ми и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти? Аз него благослових. Да, той ще бъде благословеният!“

³⁴ Като чу думите на баща си, Исав извика със силен и жалостен глас към него: „Благослови също и мене, татко!“

³⁵ В отговор Исаак каза: „Брат ти дойде с измама и отне твоята благословия.“

³⁶ Исав каза: „Право са го нарекли Яков, защото вече два пъти ме измества. Той отне първородството ми, а сега ми отне и благословията.“ След това продължи: „Нима не си оставил също и за мене благословия?“

³⁷ Исаак отговори на Исав: „Аз го поставих господар над тебе, всичките му родственици превърнах в негови роби, обдарих го с жито и вино. А какво да направя за тебе, сине мой?“

³⁸ Но Исав попита баща си: „Татко, нима само едно благословение имаш? Благослови също и мене, татко!“ Тогава Исав зарида.

³⁹ А баща му Исаак каза: „Ти ще живееш от благодатта на земята и от небесната роса.

⁴⁰ Ще се храниш от меча си и ще служиш на брат си. Но ще дойде време, когато ще въстанеш и ще отхвърлиш ярема от врата си.“

Омразата на Исав към Яков

⁴¹ Тогава Исав намрази Яков заради благословията, с която го беше благословил баща му. Исав замисли в сърцето си: „Наближават дните, когато ще оплакваме баща си – ще убия брат си Яков.“

⁴² Съобщиха на Ревека замисъла на по-стария ѝ син Исав. Тогава тя повика по-малкия си син Яков и му каза: „Брат ти Исав възнамерява да те убие.

⁴³ Затова, сине мой, послушай сега думите ми: стани, избягай при брат ми Лаван в Харан.

⁴⁴ Поживей при него известно време, докато стихне яростта на брат ти,

⁴⁵ докато премине гневът на брат ти против тебе и той позабрави какво си му сторил. Тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?“

⁴⁶ Ревека каза на Исаак: „Дотегна ми животът от тия хетки. Ако Яков се ожени за местна – за хетка, подобна на тях, защо ми е този живот?“