Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Първо Царе 2:1 - Библия синодално издание (1982 г.)

И молеше се Ана и думаше: зарадва се сърцето ми в Господа; въздигна се рогът ми чрез моя Бог; широко се разтвориха устата ми против моите врагове, защото се радвам поради спасението Ти.

Вижте главата

Цариградски

И помоли се Ана и рече: Възвесели се сърдцето ми в Господа: Въздигна се рогът ми чрез Господа: Разшириха се устата ми против неприятелите ми, Защото се възвеселих в спасението ти.

Вижте главата

Ревизиран

Тогава Анна се помоли, като казваше: - Развесели се сърцето ми в Господа; Въздигна се рога ми чрез Господа; Разшириха се устата ми срещу неприятелите ми, Защото се развеселих в спасението Ти.

Вижте главата

Верен

Тогава Анна се помоли и каза: Ликува сърцето ми в ГОСПОДА; издигна се рогът ми в ГОСПОДА; устата ми е широко отворена против враговете ми, защото се радвам в Твоето спасение.

Вижте главата

Съвременен български превод (с DC books) 2013

Тогава Ана се молеше с думите: „Сърцето ми ликува чрез Господа, моят Господ ми даде голяма сила. Устата ми се разтвориха широко против моите врагове, защото се радвам заради спасението от Тебе.

Вижте главата

Библия ревизирано издание

Тогава Анна се помоли: Развесели се сърцето ми в Господа; въздигна се рогът ми чрез Господа; разшириха се устата ми срещу неприятелите ми, защото се развеселих в спасението Ти.

Вижте главата

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Тогава Анна се помоли: Развесели се сърцето ми в Господа; вдигна се рогът ми чрез Господа; отвориха се устата ми срещу неприятелите ми, защото се развеселих поради спасението Ти.

Вижте главата



Първо Царе 2:1
37 Кръстосани препратки  

Тогава всички иудеи и иерусалимци, начело с Иосафата, тръгнаха да се върнат в Иерусалим радостно, защото Господ им даде тържество над враговете им.


и Матания, син на Миха, син на Завдия, син Асафов, главен запевач на славословието при молитвата, и Бакбукия, втори след него от братята му, и Авда, син на Шамуя, син на Галала, син Идитунов.


Вретище съших на кожата си и в прах сложих главата си.


В пътя на Твоите откровения се радвам като за всяко богатство.


Там ще се уплашат те от страх, (дето няма страх,) защото Бог е в рода на праведните.


Той въздигна рога на Своя народ, славата на всички Свои светии, на синовете Израилеви, близкия Нему народ. Алилуия.


Той иска от Тебе живот; Ти му даде дълголетие във век-века.


те се насищат от тлъстината на Твоя дом, и от потока на Твоите сладости ги напояваш;


той ще владее от море до море и от реката до краищата на земята;


когато Бог стана да съди, за да спаси всички угнетени по земята.


и да бъде благословението на Господа, нашия Бог, върху нас, и спомагай ни в делото на ръцете ни, в делото на ръцете ни спомагай.


Помилуй ме, Господи; погледни, как страдам от ония, които ме мразят, – Ти, Който ме издигаш от вратата на смъртта,


Тогава Моисей и Израилевите синове изпяха на Господа тая песен, думайки: да възпея Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето.


И запя Мариам пред тях: Възпейте Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето.


Молитва на пророк Авакума, за пение.


аз и тогава ще се радвам в Господа и ще се веселя в Бога на моето спасение.


и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение,


и не само това, но се и хвалим с Бога чрез Господа нашего Иисуса Христа, чрез Когото получихме сега помирение.


якостта му е като на първородно теле, и рогата му са каго рога на бивол; с тях ще избоде всички народи до край-земя: това са десетките хиляди Ефремови, това са хилядите Манасиеви.


защото истинското обрязване сме ние, които духом служим Богу и се хвалим с Христа Иисуса, и не на плътта се уповаваме,


Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се.


Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, –


Когото обичате, без да сте Го видели, и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост,


Весели се за това, небе, и вие, свети апостоли и пророци, защото Бог е отсъдил вашата съдба с него.


Съперницата ѝ я много огорчаваше, та я караше да роптае, задето Господ бе заключил утробата ѝ.


Тъй биваше всяка година, когато тя отиваше в дома Господен: онази я огорчаваше, а тази плачеше (и тъжеше) и не ядеше.