и Масфа, защото Лаван още каза: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг.
Първо Царе 7:6 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И тъй, събраха се в Масфа и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през онзи ден и рекоха там: Съгрешихме пред Господа. И Самуил съдеше израиляните в Масфа: Цариградски И събраха се в Масфа, и наляха вода и изляха пред Господа, и постиха през онзи ден, и рекоха там: Съгрешихме Господу. И съдеше Самуил Израилевите синове в Масфа. Ревизиран И тъй събраха се в Масфа, и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през оня ден, и рекоха там: Съгрешихме на Господа. И Самуил съдеше израилтяните в Масфа. Верен И те се събраха в Масфа и си наточиха вода, и я изляха пред ГОСПОДА, и постиха в онзи ден, и казаха там: Съгрешихме против ГОСПОДА! И Самуил съдеше израилевите синове в Масфа. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Тогава се събраха в Масифа, наливаха вода и я изливаха пред Господа. Те постиха през онзи ден и казваха: „Съгрешихме пред Господа.“ И Самуил съдеше синовете Израилеви в Масифа. Библия ревизирано издание И така, събраха се в Масфа и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през онзи ден, и казаха: Съгрешихме пред Господа. И Самуил беше съдия над израилтяните в Масфа. Библия синодално издание (1982 г.) И събраха се в Масифа и черпеха вода, изливаха я пред Господа, и постиха оня ден, думайки: съгрешихме пред Господа. И Самуил съдеше синовете Израилеви в Масифа. |
и Масфа, защото Лаван още каза: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг.
Защото ние неизбежно ще умрем и сме като вода, разляна по земята, която не може да се събере. И пак Бог не отнема живот, но намира начин изгнаникът да не бъде напълно отхвърлен от Него.
ако дойдат на себе си в земята, където са отведени пленници, и се обърнат, и Ти се помолят в земята на пленителите си, и кажат: Съгрешихме, беззаконствахме, извършихме неправда,
то тези трима пробиха филистимския стан и наляха вода от Витлеемския кладенец, който е при портата, и като взеха, донесоха на Давид. Но Давид отказа да я пие, а я възля пред Господа, като рече:
Затова Ти ги предаваше в ръката на враговете им, които ги угнетяваха; а във време на гнет, като викнеха към Тебе, Ти ги чуваше от небето и според голямата Си милост им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на техните врагове.
Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правдата, и не ми се въздаде според греха ми;
Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем, когато непрестанно ми казваха: Къде е твоят Бог?
Уморих се от въздишането си; всяка нощ обливам леглото си, със сълзите си измокрям постелката си.
Уповавайте се на Него, люде на всяко време, изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села.)
Когато бях обърнат, разкаях се, и когато бях научен, плеснах се по бедрата; засрамих се, да, дори се смутих, понеже носех позора на младините си.
И в петата година на Юдовия цар, Йоаким, Йосиевия син, в деветия месец, целият народ в Ерусалим и всички, които идваха в Ерусалим от Юдовите градове, прогласиха пост пред Господа.
О, да би била главата ми воден извор, а очите ми – поток от сълзи, щях да плача ден и нощ за убитите на дъщерята на моя народ!
Очите си изплаках от сълзи; утробата ми се свива, сърцето ми се къса, понеже дъщерята на моя народ е съсипана, понеже деца и кърмачета измират по улиците на града.
Ще ги съдиш ли, сине човешки? Ще ги съдиш ли? Покажи им мерзостите на техните бащи, като им речеш:
Чуйте това, свещеници, внимавай, доме Израилев, и приклони ухо, доме царев! Защото има присъда против вас; понеже станахтекато примка в Масфа, и като мрежа, простряна върху Тавор.
Но – казва Господ – даже и сега се обърнете към Мене с цялото си сърце, с пост, с плач и с ридание;
Това да ви бъде вечен закон; в седмия месец, на десетия ден от месеца, да смирите душите си, и да не вършите никаква работа, ни местен, нито пришълец, който се е заселил сред вас;
Но ако изповядат беззаконието си и беззаконието на бащите си, заедно с престъплението, което са извършили против Мене, и още, че са ходили против Мене,
Тогава израиляните извикаха към Господа, като казаха: Съгрешихме пред Тебе, защото оставихме нашия Бог и служихме на Вааловците.
А израиляните казаха на Господа: Съгрешихме; стори ни каквото Ти е угодно; само избави ни днес.
И когато Ангелът Господен изговори тези думи на всички израиляни, народът плака с висок глас.
Защото израиляните бяха ходили и плакали пред Господа до вечерта, и се бяха допитали до Господа, казвайки: Да излезем ли пак на бой против потомците на брат ни Вениамин? И Господ беше казал: Излезте против него.
Тогава всички израиляни, целият народ, излезе и отиде във Ветил, и плака, и седна там пред Господа, и пости в онзи ден до вечерта; и принесе всеизгаряния и примирителни жертви пред Господа.
Дух Господен дойде върху него и той стана съдия на Израил. Излезе и на бой и Господ предаде в ръката му месопотамския цар Кушан-Ришатаим; и ръката му надви Кушан-Ришатаим.
А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа.
Тогава те извикаха към Господа: Съгрешихме, понеже оставихме Господа и служихме на Вааловците и на Ашерите; но сега избави ни от ръката на неприятелите ни и ще Ти служим.