Лука 15 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Притчата за изгубената овца

¹ А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.

² А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешници и яде с тях.

³ И Той им каза тази притча:

⁴ Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената, докато я намери?

⁵ И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

⁶ И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

⁷ Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

Притчата за изгубената монета

⁸ Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери?

⁹ И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

¹⁰ Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

Притчата за блудния син

¹¹ Каза още: Някой си човек имаше двама сина.

¹² И по-малкият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

¹³ И не след много дни по-малкият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там прахоса имота си с разпуснатия си живот.

¹⁴ И като пропиля всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.

¹⁵ И отиде, та се присъедини към един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свине.

¹⁶ И желаеше да се насити с рожковите, от които ядяха свинете; но никой не му даваше.

¹⁷ А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

¹⁸ Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;

¹⁹ не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

²⁰ И стана, и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му, и го целуваше.

²¹ Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син.

²² Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и сложете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;

²³ докарайте угоеното теле, та го заколете и нека ядем и се веселим;

²⁴ защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И започнаха да се веселят.

²⁵ А по-големият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и хора.

²⁶ И повика един от слугите, и попита какво е това.

²⁷ А той му каза: Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

²⁸ И той се разсърди и не искаше да влезе; и баща му излезе, и го молеше.

²⁹ А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но пак на мене дори яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;

³⁰ а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

³¹ А той му каза: Синко, ти си винаги с мене и всичко мое е твое.

³² Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме, защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери.