Второ Летописи 20 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Йосафат побеждава моавците и амонците

¹ След това моавците и амонците, и с тях някои от маонците, дойдоха да воюват против Йосафат.

² Тогава някои дойдоха и известиха на Йосафат: Голямо множество иде против тебе отвъд Солено море, от Сирия; и ето ги в Асасон-Тамар (който е Ен-Геди.)

³ А Йосафат се уплаши и се втурна да търси Господа, и прогласи пост по цял Юда.

⁴ И юдеите се събраха, за да искат помощ от Господа; наистина, от всички Юдови градове дойдоха да търсят Господа.

⁵ И Йосафат застана сред събраните юдеи и ерусалимски жители в Господния дом, пред новия двор, и рече:

⁶ Господи, Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? И не си ли владетел над всички царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така че никой не може да устои против Тебе?

⁷ Не Ти ли, Боже наш, изпъди жителите на тази земя пред народа Си Израил и я даде завинаги на потомството на приятеля Си Авраам?

⁸ И те се заселиха в нея, и Ти построиха светилище в нея за Твоето име, и рекоха:

⁹ Ако ни връхлети зло – меч, съд, мор или глад, и ние застанем пред този дом и пред Тебе (защото Твоето име е в този дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.

¹⁰ И сега тук са амонците и моавците и онези от планината Сеир, които не позволи на израиляните да нападнат, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха.

¹¹ Ето как ни възнаграждават, като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.

¹² Боже наш, не щеш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем какво да правим; но към Тебе са обърнати очите ни.

¹³ А всички мъже на Юда стояха пред Господа с челядите си – с жените си и чадата си.

¹⁴ Тогава Господният Дух дойде сред събранието върху левита Яазиил, син на Захария, син на Веная, син на Еиил, син на Матания от Асафовите потомци, и рече:

¹⁵ Слушайте всички, които живеете в Юда и в Ерусалим, и ти, царю Йосафате. Така казва Господ на вас: Не бойте се, нито се плашете от това голямо множество, защото боят не е ваш, а Божий.

¹⁶ Слезте утре против тях; ето, те се изкачват по хълма Асис и ще ги намерите в края на долината, пред пустинята Еруил.

¹⁷ Не ще е потребно вие да се сражавате в този бой; спрете се, застанете и гледайте избавлението, което Господ ще даде, о Юдо и Ерусалиме; не бойте се и не се плашете! Утре излезте против тях, защото Господ е с вас.

¹⁸ Тогава Йосафат се наведе с лице до земята; и цял Юда и ерусалимските жители паднаха пред Господа и се поклониха на Господа.

¹⁹ И левитите – от потомците на каатовците и от потомците на кореевците – станаха да хвалят с много силен глас Господа, Израилевия Бог.

²⁰ И тъй, на сутринта станаха рано, та навлязоха в пустинята Текоа; и като потегляха, Йосафат застана и рече: Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски жители: вярвайте в Господа, вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте на пророците Му и ще имате добър успех.

²¹ Тогава, като се съветва с народа, нареди мъжете да пеят на Господа и да хвалят великолепието на Неговата святост, като излизат пред войската, казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е довека.

²² И когато започнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против онези от хълмистата страна Сеир, които бяха дошли против Юда; и те бяха поразени.

²³ Амонците и моавците се вдигнаха против жителите на хълма Сеир, за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сеир, те започнаха взаимно да се изтребват.

²⁴ А Юда, като стигна до стражарската кула на пустинята, погледна към множеството и ето, те бяха мъртви тела, паднали на земята и никой не беше се избавил.

²⁵ И когато Йосафат и воините му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и си взеха толкова много, че не можеха да ги отнесат; три дни обираха, защото плячката беше много.

²⁶ А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, където благословиха Господа; затова и до днес онова място се нарича Долина на благословение.

²⁷ Тогава всичките Юдови и ерусалимски мъже, с Йосафат начело, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил с поражението на враговете им.

²⁸ И дойдоха в Ерусалим с псалтири и арфи, и тръби до Господния дом.

²⁹ И страх от Бога обзе всички царства на околните страни, когато чуха как Господ е воювал против враговете на Израил.

³⁰ И така, царството на Йосафат се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие отвсякъде.

Краят на царуването на Йосафат

³¹ Така Йосафат царуваше над Юда. Той бе тридесет и петгодишен, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщерята на Силей.

³² Той ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа.

³³ Високите места обаче не бяха махнати и народът още не бе утвърдил сърцето си към Бога на бащите си.

³⁴ А останалите дела на Йосафат, от първите до последните, ето, написани са в историята на Иуй, Ананиевия син, която се споменава в Книгата на Израилевите царе.

³⁵ А след това Юдовият цар Йосафат се сдружи с Израилевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви.

³⁶ Сдружи се с него, за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Ецион-Гебер.

³⁷ Тогава Елиезер, Додовият син от Мариса, пророкува против Йосафат: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха и не можаха да идат в Тарсис.