Битие 31 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Яков бяга от Лаван

¹ А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков завладя целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.

² И Яков видя лицето на Лаван, и ето, то не беше към него такова, каквото беше преди.

³ И Господ каза на Яков: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе.

⁴ Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;

⁵ и каза им: Виждам, че лицето на баща ви не е такова, каквото беше към мене преди; но Богът на баща ми беше с мене;

⁶ а вие знаете, че с всичката си сила работих на баща ви.

⁷ Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.

⁸ Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести. А ако кажеше така: Пъстрите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше пъстри.

⁹ Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене.

¹⁰ И едно време, когато зачеваше стадото, повдигнах очи и видях насън, че, ето, козлите, които се качваха на стадото бяха пъстри, капчести и сиви.

¹¹ И Ангелът Божий ми рече в съня: Якове! Аз отговорих: Ето ме.

¹² И той каза: Вдигни очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са пъстри, капчести и сиви; защото Аз видях всичко, което ти направи Лаван.

¹³ Аз съм Богът от Ветил, където ти помаза стълб с масло, и където Ми се обрече. Стани сега, излез из тази земя и се върни в родината си.

¹⁴ Рахил и Лия в отговор му казаха: Имаме ли ние още дял и наследство в бащиния си дом?

¹⁵ Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?

¹⁶ Цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова стори сега каквото Бог ти е казал.

¹⁷ Тогава Яков стана и качи децата си и жените си на камилите.

¹⁸ И подкара пред себе си всичкия си добитък заедно с целия имот, който бе придобил в Падан-Арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаак.

¹⁹ А, като беше отишъл Лаван да стриже овцете си, Рахил открадна домашните идоли на баща си.

²⁰ И тъй, Яков побягна скришно от арамееца Лаван, без да му извести, че си отива.

²¹ Побягна с всичко, което имаше, премина Ефрат и се отправи към Галаадската хълмиста земя.

Лаван преследва Яков

²² На третия ден известиха на Лаван, че Яков е побягнал.

²³ Тогава Лаван, като взе със себе си родствениците си, гони го седем дни, и го настигна в Галаадската земя.

²⁴ Но Бог дойде насън, през нощта, при арамееца Лаван и му каза: Внимавай, не говори на Яков ни зло, ни добро.

²⁵ И така, Лаван настигна Яков, който беше разпънал шатъра си в хълмистата земя, там разпъна и Лаван своя шатър заедно със сродниците си.

²⁶ И Лаван рече на Яков: Какво стори ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми като с меч запленени?

²⁷ Защо скри побягването си и ме измами? Защо не ми извести, та да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тимпани и с арфи.

²⁸ Не ми позволи даже да целуна внуците и дъщерите си за сбогом. Постъпил си безрасъдно.

²⁹ Ръката ми е доволно силна да ви напакости; но Богът на баща ви ми говори нощес, казвайки: Внимавай, не говори на Яков ни зло, ни добро.

³⁰ Е добре, тръгнал си, защото много си се затъжил за бащиния си дом, но защо си откраднал боговете ми?

³¹ А Яков в отговор каза на Лаван: Уплаших се, защото си казах: Да не би да ми отнемеш насила дъщерите си.

³² У когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред родствениците ни прегледай какво твое има у мене и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги е откраднала).

³³ И тъй, Лаван влезе в Якововия шатър и в Лииния шатър, и в шатрите на двете слугини, но не намери боговете. И като излезе из Лииния шатър, влезе в Рахилиния шатър.

³⁴ А Рахил беше взела домашните идоли и ги беше сложила под седлото на камилата, и седеше на тях. А Лаван търсеше из целия шатър, но не ги намери.

³⁵ И Рахил каза на баща си: Да не ти се зловиди, господарю, че не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите.

³⁶ Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Какво е престъплението ми попита той Лаван. Какъв е грехът ми, че ме преследваш тъй разпалено?

³⁷ Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщина? Покажи го тук пред моите родственици и пред твоите родственици, и нека те отсъдят между двама ни.

³⁸ Двадесет години бях при тебе; овцете ти и козите ти не станаха ялови; и овните на стадата ти не изядох.

³⁹ Разкъсано от звяр животно не ти донесох; аз теглех загубата. От мене ти изискваше откраднатото, било то през деня или през нощта.

⁴⁰ Ето денем пекът ме изнуряваше, а нощем мразът, и сънят бягаше от очите ми.

⁴¹ Двадесет години бях в дома ти. Четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овцете ти, а ти десет пъти промени заплатата ми.

⁴² Ако не беше с мене Богът на баща ми, Богът на Авраам и Страхът на Исаак, ти би ме изпратил сега с празни ръце. Но Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми, и те изобличи нощес.

⁴³ А Лаван в отговор рече на Яков: Тези жени са мои дъщери, децата са мои деца, и стадата са мои стада. Всичко, което виждаш, е мое. Ала какво мога да сторя днес на тези мои дъщери или на децата, които са народили?

⁴⁴ Ела, нека да сключим договор, и това да бъде свидетелство между мене и тебе.

⁴⁵ Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб.

⁴⁶ И Яков каза на родствениците си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни, та направиха грамада; и ядоха там край грамадата.

⁴⁷ Лаван я нарече Йегар Сахадута; а Яков я нарече Галаад.

⁴⁸ И Лаван каза: Тази грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя се наименува Галаад,

⁴⁹ и Масфа, защото Лаван още каза: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг.

⁵⁰ Ако се отнасяш зле с дъщерите ми, или ако вземеш други жени освен дъщерите ми, то, макар че няма човек да посредничи между нас, помни, че Бог е свидетел между мене и тебе.

⁵¹ Лаван каза още на Яков: Гледай тази грамада и гледай този стълб, който изправих между мене и тебе;

⁵² тази грамада да бъде свидетел, и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тази грамада към тебе, нито ти ще преминеш тази грамада и този стълб към мене, за зло.

⁵³ Бог Авраамов и Бог Нахоров, Богът на баща им, нека да съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаак.

⁵⁴ И Яков принесе жертва в хълмистата земя, и повика родствениците си да ядат хляб, и ядоха хляб, и пренощуваха там.

⁵⁵ И на сутринта Лаван стана рано, целуна внуците и дъщерите си, и ги благослови. И Лаван тръгна, та се върна на мястото си.