Йов 3 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Йов проговори

¹ След това Йов отвори устата си и прокле деня на раждането си.

² И Йов каза:

³ Да погине в забрава денят, в който се родих, и нощта, в която се каза, роди се мъжко.

⁴ Да стане тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.

⁵ Тъмнина и смъртна сянка да го обладаят; облак да го покрие; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.

⁶ Тъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в броя на месеците.

⁷ Ето, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея.

⁸ Да я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят Левиатан.

⁹ Да помръкнат звездите на вечерта ѝ; да очаква видело, и да го няма, и да не види първите лъчи на зората;

¹⁰ защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.

¹¹ Защо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?

¹² Защо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча?

¹³ Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя; тогава щях да съм в покой.

¹⁴ Заедно с царе и съветници на земята, които са си градили палати – сега пустеещи развалини;

¹⁵ или с князе, които са имали злато, и са пълнили къщите си със сребро;

¹⁶ или, като скрито пометниче, нямаше да ме има, както младенците, които светлина не са видели.

¹⁷ Там нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.

¹⁸ Заедно си почиват и пленниците, не чуват гласа на насилника.

¹⁹ Там са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.

²⁰ Защо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата;

²¹ на онези, които копнеят за смъртта, и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища,

²² които много се радват и веселят, когато намерят гроба?

²³ Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е с мрак окръжил?

²⁴ Защото вместо ядене ми идва въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.

²⁵ Защото онова, от което се боях, ми се случи, и онова, от което треперех, ме връхлетя.

²⁶ Нямах мир, нито покой, нито утеха; а нещастие ме нападна.