Biblia Todo Logo
La Biblia Online
- Anuncios -




Първо Царе 7:6 - Библия ревизирано издание

6 И така, събраха се в Масфа и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през онзи ден, и казаха: Съгрешихме пред Господа. И Самуил беше съдия над израилтяните в Масфа.

Ver Capítulo Copiar

Цариградски

6 И събраха се в Масфа, и наляха вода и изляха пред Господа, и постиха през онзи ден, и рекоха там: Съгрешихме Господу. И съдеше Самуил Израилевите синове в Масфа.

Ver Capítulo Copiar

Ревизиран

6 И тъй събраха се в Масфа, и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през оня ден, и рекоха там: Съгрешихме на Господа. И Самуил съдеше израилтяните в Масфа.

Ver Capítulo Copiar

Верен

6 И те се събраха в Масфа и си наточиха вода, и я изляха пред ГОСПОДА, и постиха в онзи ден, и казаха там: Съгрешихме против ГОСПОДА! И Самуил съдеше израилевите синове в Масфа.

Ver Capítulo Copiar

Съвременен български превод (с DC books) 2013

6 Тогава се събраха в Масифа, наливаха вода и я изливаха пред Господа. Те постиха през онзи ден и казваха: „Съгрешихме пред Господа.“ И Самуил съдеше синовете Израилеви в Масифа.

Ver Capítulo Copiar

Библия синодално издание (1982 г.)

6 И събраха се в Масифа и черпеха вода, изливаха я пред Господа, и постиха оня ден, думайки: съгрешихме пред Господа. И Самуил съдеше синовете Израилеви в Масифа.

Ver Capítulo Copiar

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

6 И тъй, събраха се в Масфа и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през онзи ден и рекоха там: Съгрешихме пред Господа. И Самуил съдеше израиляните в Масфа:

Ver Capítulo Copiar




Първо Царе 7:6
47 Referencias Cruzadas  

и Масфа, защото Лаван казваше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг.


Защото е неизбежно ние да умрем и сме като вода, разляна по земята, която не се събира пак. А и Бог не отнема живот, а изнамира средства, така че изгнаникът да не остане отдалечен от Него.


все пак, ако дойдат на себе си в земята, където са отведени като пленници, и се обърнат и Ти се помолят в земята на поробителите си, и кажат: Съгрешихме, беззаконствахме, извършихме неправда,


то тези трима преминаха през филистимския стан и наляха вода от Витлеемския кладенец, който е при портата, и като взеха вода, донесоха на Давид. Но Давид отказа да я пие, а я възля на Господа, като каза:


А Йосафат се уплаши и се предаде да търси Господа, и прогласи пост по цяла Юдея.


Затова Ти ги предаваше в ръката на угнетителите им, които ги притесняваха; а във време на притеснението им, като викаха към Тебе, Ти слушаше от небето и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на враговете им.


Моите приятели ми се присмиват; но окото ми рони сълзи към Бога,


Защото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.


Той пее пред хората, като казва: Съгреших и изкривих правото, и не ми бе въздадено според греха ми;


Ето, аз съм нищожен; какво да Ти отговоря? Слагам ръката си на устата си.


затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.


Съгрешихме ние и бащите ни, беззаконие и нечестие извършихме.


Водни потоци текат от очите ми, понеже не се спазва Твоят закон.


Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, като непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?


Уморих се от въздишането си; всяка нощ обливам леглото си, със сълзите си измокрям постелята си.


Уповавай на Него, народе, по всяко време, изливайте сърцата си пред Него; Бог е прибежище за нас. (Села.)


Наистина, откакто бях върнат, се разкаях, и откакто бях научен, се ударих по бедрото. Засрамих се, да! Дори се смутих, понеже носих укора на младостта си.


И в петата година на Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, в деветия месец, целият народ в Йерусалим и целият народ, който идваше в Йерусалим от Юдейските градове, прогласиха пост пред Господа.


О, да би била главата ми вода, очите ми – извор на сълзи, за да плача денем и нощем за убитите на дъщерята на народа ми!


Очите ми изнемощяха от сълзи; червата ми се смущават; дробът ми се изсипа на земята поради разрушението на дъщерята на народа ми, понеже младенците и кърмачетата примират по улиците на града.


Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада,


Венецът падна от главата ни. Горко ни! Защото сме съгрешили.


Ще се застъпиш ли за тях, сине човешки? Ще се застъпиш ли за тях? Покажи им мерзостите на техните бащи, като им кажеш:


Чуйте това, свещеници, внимавайте, доме Израилев, и дайте ухо, доме царски; защото има присъда против вас; понеже станахте като примка в Масфа и като мрежа, простряна върху Тавор.


Но, казва Господ, даже и сега, обърнете се към Мене с цялото си сърце, с пост, плач и ридание;


Това да ви бъде постоянна наредба; в седмия месец, на десетия ден от месеца, да смирите душите си и да не вършите никаква работа – нито местен жител, нито пришълец, който се е заселил между вас;


Но ако изповядат беззаконието си и беззаконието на бащите си в престъплението, което са извършили против Мен, и още, че са ходили против Мен


Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Татко, съгреших против небето и пред тебе;


Масфа, Хефира, Моса,


Тогава израилтяните извикаха към Господа: Съгрешихме пред Тебе, защото оставихме нашия Бог и служихме на ваалимите.


А израилтяните отговориха на Господа: Съгрешихме. Направи с нас, както Ти се вижда за добре. Само ни избави сега, молим Ти се.


И когато ангелът Господен изговори тези думи на всички израилтяни, народът плака силно.


Защото израилтяните бяха застанали и бяха плакали пред Господа до вечерта, и се бяха допитали до Господа: Да влезем ли пак в бой против потомците на брат ни Вениамин? И Господ беше казал: Влезте в бой против тях.


Тогава всички израилтяни и целият народ отидоха във Ветил и плакаха, и седнаха там пред Господа, постиха в онзи ден до вечерта; и принесоха всеизгаряния и мирни жертви пред Господа.


Дух Господен дойде върху него и той беше съдия над Израил. Излезе и на бой и Господ предаде в ръката му месопотамския цар Хусанрисатаим; и ръката му надделя против Хусанрисатаим.


А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред Господа.


След това Самуил събра народа при Господа в Масфа


Тогава те извикаха към Господа: Съгрешихме, понеже изоставихме Господа и служихме на ваалимите и астартите. Избави ни сега от неприятелите ни и ще Ти служим.


Самуил беше съдия над Израил през всичките дни на живота си.


Síguenos en:

Anuncios


Anuncios


¡Síguenos en WhatsApp! Síguenos