Неемия 9 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Израиляните изповядват греховете си

¹ След това, на двадесет и чет-въртия ден от същия месец израиляните се събраха за пост, облечени с вретища и с пепел по главите си.

² Израилевите потомци се отделиха от всички чужденци; и застанаха, та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.

³ През една четвърт от деня те стояха на мястото си и четяха от книгата на закона на Господа, своя Бог, а през друга четвърт се изповядваха и се кланяха на Господа, своя Бог.

⁴ Тогава някои от левитите – Исус, Вани, Кадмиил, Севания, Вуни, Серевия, Вани и Канани – застанаха на платформата и извикаха със силен глас към Господа, своя Бог.

⁵ После левитите Исус, Кадмиил, Вани, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петая казаха: Станете и благословете Господа, вашия Бог, отвека и довека; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала.

⁶ Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата, и цялото им множество, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.

⁷ Ти си Господ Бог, Който си избрал Аврам, извел си го от Ур Халдейски и си му дал име Авраам;

⁸ и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, направил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, евусейците и гергесейците – че ще я дадеш на потомството му; и си изпълнил думите Си, защото си праведен.

⁹ И Ти видя теглото на бащите ни в Египет и чу вика им при Червено море.

¹⁰ Ти показа знамения и чудеса над Фараон, над всичките му слуги и над целия народ на земята му, понеже Ти знаеше, че те постъпваха надменно с тях; и Ти си придоби име, известно до днес.

¹¹ И Ти раздели морето пред тях, та преминаха по сухо през него; а гонителите им хвърли в дълбочините, като камък в силни води.

¹² Денем Ти ги водеше с облачен стълб, а нощем – с огнен стълб, за да им светиш по пътя, по който трябваше да минат.

¹³ Ти слезе също на Синайската планина и говори с тях от небето и им даде справедливи наредби и истински закони, добри заповеди и повеления;

¹⁴ и ги запозна със святата Своя събота, и им даде заповеди, повеления и закони чрез слугата Си Мойсей.

¹⁵ Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода от скала, когато бяха жадни; и им заповяда да влязат, за да завладеят земята, която се беше клел, че ще им дадеш.

¹⁶ Но те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди;

¹⁷ те отказаха да послушат и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; но закоравиха врата си и в бунта си определиха водач, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги остави.

¹⁸ Даже когато си изляха теле и казаха: Ето твоя Бог, Който те изведе от Египет, и извършиха предизвикателства,

¹⁹ Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води в пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети в пътя, по който трябваше да минат.

²⁰ И Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява и не отне манната Си от устата им и им даде вода, когато бяха жадни.

²¹ Ти ги храни четиридесет години в пустинята и нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха, и нозете им не отекоха.

²² При това Ти им даде царства и племена, които им раздели за дялове; и така завладяха земята на Сихон и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог.

²³ И Ти умножи чадата им като небесните звезди, и ги заведе в земята, за която беше казал на бащите им да влязат в нея, за да я завладеят.

²⁴ И тъй, чадата им влязоха и завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и ги предаде в ръцете им с царете им и племената на земята, за да сторят с тях по волята си.

²⁵ И те превзеха укрепени градове и плодородна земя; и притежаваха къщи, пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини и множество плодни дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха, и се наслаждаваха на Твоята голяма благост.

²⁶ Но те не се покоряваха, вдигаха се против Тебе, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си и избиваха Твоите пророци, които ги предупреждаваха да се обърнат към Тебе; и извършиха големи оскърбления.

²⁷ Затова Ти ги предаваше в ръката на враговете им, които ги угнетяваха; а във време на гнет, като викнеха към Тебе, Ти ги чуваше от небето и според голямата Си милост им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на техните врагове.

²⁸ Но като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на враговете им, които и ги завладяваха; но пак, когато се обръщаха, та викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето и много пъти ги избавяше според милосърдието Си.

²⁹ Ти им напомняше да се обърнат към Твоя закон; но те оставаха надменни и не слушаха Твоите заповеди, а съгрешаваха против наредбите Ти (които ако изпълнява човек, ще живее), и Ти обръщаха упорито гръб, закоравяваха врата си, та не слушаха.

³⁰ Въпреки това Ти много години ги търпеше и ги предупреждаваше чрез Духа Си посредством Твоите пророци, но те не слушаха; затова Ти ги предаде в ръката на съседните племена.

³¹ Обаче поради голямата Твоя милост не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив.

³² И тъй, сега, Боже наш, велики, могъщи и страшни Боже, Който пазиш заветната Си любов, да не се счита за малко пред Тебе цялото злострадание, което е сполетяло нас, царете ни, първенците ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и целия Ти народ от времето на асирийските царе до днес.

³³ Наистина Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло; защото Ти си действал вярно, а ние сме постъпвали нечестиво.

³⁴ Още царете ни, първенците ни, свещениците ни и бащите ни не са опазили закона Ти и не са внимавали в Твоите заповеди и заявления, с които си ги предупреждавал.

³⁵ Защото докато царуваха, радвайки се на голямата благост, която Ти им показа в широката и плодородна земя, която постави пред тях, те не Ти служеха, нито се отвърнаха от нечестивите си дела.

³⁶ Ето, роби сме днес; в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плода ѝ и благото ѝ, ето, роби сме в нея.

³⁷ И богатите ѝ плодове са за царете, които Ти си поставил над нас поради греховете ни; и те властват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение.

Подпечатване на завета

³⁸ Поради всичко това ние сключваме верен завет и го написваме; и първенците ни, и свещениците ни го подпечатват.