Битие 17:17 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Тогава Авраам падна по лице и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която е на деветдесет години, ще роди ли? Цариградски И падна Авраам на лицето си и засмя се, и рече в сърцето си: На стогодишен человек ли ще се роди чадо? И Сарра, жена на деветдесет години, ще роди ли? Ревизиран Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли? Верен Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и каза в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И деветдесетгодишната Сара ли ще роди? Съвременен български превод (с DC books) 2013 Авраам падна по лице, засмя се и каза в себе си: „Ще се роди ли син от стогодишен старец? Сарра ли ще роди на деветдесет години?“ Библия ревизирано издание Тогава Авраам падна по очи, засмя се и си помисли: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли? Библия синодално издание (1982 г.) И падна Авраам ничком, засмя се и каза в себе си: нима от стогодишен ще произлезе син? и деветдесетгодишната Сарра нима ще роди? |
А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.
И тъй, Сара се засмя в себе си, като си казваше: Като съм остаряла и като господарят ми е стар, дали ще има за мене удоволствие?
Каза още: Кой би рекъл на Авраам, че Сара ще кърми чада? Защото му родих син в старините му.
И Давид, като вдигна очи, видя, че ангелът Господен стои между земята и небето с гол меч в ръката си, прострян над Ерусалим; тогава Давид и старейшините, облечени във вретища, паднаха по лице.
Тогава Йов стана, раздра дрехата си и обръсна главата си, и като падна на земята, се поклони.
Какъвто е изгледът на дъгата в облаците при дъждовен ден, такова беше обкръжаващото го сияние. То приличаше на подобието на Господнята слава. И когато го видях, паднах по лице и чух глас на Един, Който говореше.
И така, той се приближи, където стоях; и когато дойде, аз се уплаших и паднах по лице; а той ми каза: Разбери, сине човешки; защото видението се отнася до последните времена.
И огън излезе от Господа и пояде всеизгарянето и тлъстините върху олтара; и като видя това, целият народ издаде силен вик и падна по лице.
А те паднаха по лице и рекоха: О, Боже, Боже на духовете на всяка плът! Ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?
И като влязоха в къщата, видяха Младенеца с майка Му Мария, и паднаха, та Му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.
А За хария рече на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст.
После пак паднах пред Господа четиридесет дни и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих, заради всичките грехове, чрез които съгрешихте, като извършихте зло пред Господа и Го разгневихте.
И тъй, лежах прострян пред Господа през онези четиридесет дни и четиридесет нощи, защото Господ възнамеряваше да ви изтреби.
А той рече: Не, но за Военачалник на Господнето войнство сега дойдох аз. И Исус падна с лице на земята и се поклони, и му каза: Какво заповядва Господарят ми на слугата Си?
Тогава Исус раздра дрехите си и падна по лице на земята пред Господния ковчег, където лежа до вечерта – той и Израилевите старейшини; и посипаха с пепел главите си.
И двадесет и четирите старейшини, седящи пред Бога на престолите си, паднаха на лицата си и се поклониха на Бога, казвайки:
И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесет и четиримата старейшини паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите.
защото, когато се издигна пламъкът от олтара към небето, то и Ангелът Господен се издигна в пламъка на олтара; а Маноах и жена му, като гледаха, паднаха по лице на земята.