Иисус Навин 5 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Обрязването при Галгал

¹ А когато всичките аморейс-ки царе, които бяха оттатък Йордан на запад, и всичките ханаански царе, които бяха при морето, чуха, че Господ е пресушил водата на Йордан пред израиляните, докато преминат, сърцата им се стопиха и не им остана повече кураж против израиляните.

² В това време Господ каза на Исус: Направи си кремъчни ножове и обрежи пак израиляните, втори път.

³ И тъй, Исус си направи кремъчни ножове и обряза израиляните на Хълма на краекожията.

⁴ А ето причината, поради която Исус извърши обрязването: всички мъже, които излязоха от Египет – всички военни мъже – измряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет.

⁵ Всички мъже, които излязоха, бяха обрязани, а всички мъже, които се родиха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет, не бяха обрязани.

⁶ Защото израиляните вървяха четиридесет години по пустинята, докато всички люде, военни мъже, излезли от Египет, бяха изтребени, защото не послушаха Господния глас, и на които Господ се кле, че не ще ги остави да видят земята, за която Господ се беше клел на бащите им, че ще ни я даде, земя, където текат мляко и мед.

⁷ А вместо тях Той издигна синовете им, които Исус обряза, защото бяха необрязани, понеже не бяха ги обрязвали по пътя.

⁸ И като се обрязаха всички люде, останаха на местата си в стана, докато оздравеят.

⁹ Тогава Господ каза на Исус: Днес отърколих от вас египетския позор. Затова, онова място се нарича Галгал, както се казва и днес.

¹⁰ А израиляните разположиха стан в Галгал и направиха пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, на Ерихонските полета.

¹¹ И на сутринта след пасхата, в същия ден, ядоха безквасни хлябове от житото на земята и пържено жито.

¹² А на другия ден, след като ядоха от житото на земята, манната престана; и израиляните нямаха вече манна, но през тази година ядяха от плодовете на Ханаанската земя.

¹³ И когато беше Исус при Ерихон, повдигна очи и видя, и ето, насреща му стоеше човек с измъкнат меч в ръка; и Исус пристъпи към него и му рече: Наш ли си или от враговете ни?

¹⁴ А той рече: Не, но за Военачалник на Господнето войнство сега дойдох аз. И Исус падна с лице на земята и се поклони, и му каза: Какво заповядва Господарят ми на слугата Си?

¹⁵ А Военачалникът на Господнето войнство рече на Исус: Събуй обущата си от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свято. И Исус така направи.