Йоан 8 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ А Исус отиде на Елеонския хълм.

² И рано сутринта пак дойде в храма; а всичките люде идваха при Него, и Той седна, та ги поучаваше.

³ И книжниците и фарисеите доведоха [при Него] една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха по средата, казаха Му:

⁴ Учителю, тази жена беше уловена в самото дело на прелюбодейство.

⁵ А Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти какво казваш за нея?

⁶ И това казаха да Го изпитат, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе надолу и пишеше с пръст на земята.

⁷ Но като постоянстваха да Го питат, Той се изправи и им каза: Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.

⁸ И пак се наведе надолу, и пишеше с пръст на земята.

⁹ А те, като чуха това, излизаха си един по един, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус остана сам, и жената, където си беше, по средата.

¹⁰ И когато се изправи, Исус ѝ рече: Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди?

¹¹ И тя отговори: Никой, Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си и отсега не съгрешавай вече.

Верността на свидетелството на Исус

¹² Тогава Исус пак им говорѝ, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

¹³ Тогава фарисеите Му рекоха: Ти сам свидетелстваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.

¹⁴ Исус в отговор им рече: Ако и да свидетелствам за Себе Си, пак свидетелството Ми е истинно; защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам; а вие не знаете откъде идвам или накъде отивам.

¹⁵ Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.

¹⁶ И даже ако съдя, Моята присъда е истинна, защото не съм самичък, но Аз съм, и Отец, Който Ме е пратил.

¹⁷ И в закона, да, във вашия закон, е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.

¹⁸ Аз съм, Който свидетелствам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелства за Мене.

¹⁹ Тогава Му казаха: Къде е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Отца Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и Отца Ми.

²⁰ Тези думи Той изговори в съкровищницата, когато поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му още не беше дошъл.

²¹ И пак им каза Исус: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Където отивам Аз, вие не можете да дойдете.

²² Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, та казва: Където отивам Аз, вие не можете да дойдете?

²³ И рече им: Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от онези, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.

²⁴ По тази причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото, ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете.

²⁵ А те Му казаха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз съм именно това, което ви казвам.

²⁶ Много неща имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истински; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.

²⁷ Те не разбраха, че им говори за Отца.

²⁸ Тогава Исус каза: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм това, което казвам, и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.

²⁹ И Този, Който Ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил самичък. Аз върша всякога онова, което Му е угодно.

³⁰ Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.

Децата на Авраам

³¹ Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици;

³² и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.

³³ Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога досега не сме били никому слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни.

³⁴ Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.

³⁵ А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.

³⁶ Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

³⁷ Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото Моето учение не се побира във вас.

³⁸ Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.

³⁹ Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите.

⁴⁰ А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е правил.

⁴¹ Вие вършите делата на баща си. Те Му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога.

Децата на дявола

⁴² Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.

⁴³ Защо не разбирате Моето слово? Защото не можете да слушате Моето учение.

⁴⁴ Ваш баща е дяволът и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своето си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.

⁴⁵ Но понеже Аз говоря истината, вие не Ми вярвате.

⁴⁶ Кой от вас Ме обвинява в грях? И ако говоря истината, защо не Ми вярвате?

⁴⁷ Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.

Личните твърдения на Исус

⁴⁸ Юдеите в отговор Му рекоха: Не сме ли прави, като казваме, че си самарянин и имаш бяс?

⁴⁹ Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите.

⁵⁰ Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.

⁵¹ Истина, истина ви казвам: ако някой опази Моето учение, няма да види смърт довека.

⁵² Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт довека.

⁵³ Нима Ти си по-голям от баща ни Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?

⁵⁴ Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;

⁵⁵ и пак не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му.

⁵⁶ Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и видя го, и се зарадва.

⁵⁷ Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял?

⁵⁸ Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.

⁵⁹ Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма [минавайки; и така си отиде].