Битие 18:12 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹² И тъй, Сара се засмя в себе си, като си казваше: Като съм остаряла и като господарят ми е стар, дали ще има за мене удоволствие?

Цариградски

¹² И засмя се Сарра в себе си и думаше: Дали ще има за мене наслаждение като остарях, и господин ми е стар?

Ревизиран

¹² И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?

Верен

¹² И Сара се засмя в себе си и каза: Като съм остаряла, ще има ли за мен удоволствие, като и господарят ми е стар?

Съвременен български превод (с DC books) 2013

¹² Затова Сарра се засмя в себе си и каза: „Аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? А и господарят ми е вече стар.“

Библия ревизирано издание

¹² И така, Сара се засмя в себе си, като казваше: Като съм остаряла, ще има ли за мен удовлетворение, като и господарят ми е стар?

Библия синодално издание (1982 г.)

¹² Сарра се засмя в себе си и рече: аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? Па и господарят ми е стар.

Битие 18:12 Referencias Cruzadas

Битие 17:17

Тогава Авраам падна по лице и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която е на деветдесет години, ще роди ли?

Битие 18:13

А Господ каза на Авраам: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?

Четвърто Царе 4:16

И Елисей ѝ рече: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.

Псалми 126:2

Тогава се изпълниха устата ни със смях и езикът ни с песни; тогава казваха между народите: Велики неща извърши за тях Господ.

Псалми 45:11

така Царят ще пожелае твоята красота; защото Той е Господарят ти; и ти Му се поклони.

Ефесяни 5:33

Но и вие, всеки от вас, да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си.

Първо Петрово 3:6

както Сара се покоряваше на Авраам и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, когато правите добро и не се боите от никакво заплашване.

Съдии 19:26

И тъй, призори жената дойде и падна до вратата на къщата на човека, където беше господарят ѝ, и там лежа до съмване.