Плачът на Йеремия 3 - Библия ревизирано издание Библия ревизирано издание
Плачът на Йеремия 3

¹ Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

² Той ме е водил и завел в тъмнина, а не в светлина.

³ Навярно против мен обръща повторно ръката Си всеки ден.

⁴ Застари плътта и кожата ми; строши костите ми.

⁵ Издигна против мен укрепления; и ме окръжи с горест и труд.

⁶ Сложи ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

⁷ Обгради ме и не мога да изляза; отегчи веригите ми.

⁸ Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

⁹ Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

¹⁰ Стана за мене като мечка в засада, като лъв в скришни места.

¹¹ Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.

¹² Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,

¹³ заби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.

¹⁴ Станах за присмех на целия си народ и за песен на тях цял ден.

¹⁵ Насити ме с горчивини; опи ме с пелин.

¹⁶ При това счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

¹⁷ Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

¹⁸ И казах: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.

¹⁹ Помни скръбта ми и изгонването ми, пелина и жлъчката.

²⁰ Душата ми, като ги помни непрестанно, се е смирила дълбоко.

²¹ Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда:

²² че по милост Господня ние не бяхме довършени, понеже не чезнат щедростите Му.

²³ Те се подновяват всяка сутрин; голяма е Твоята вярност.

²⁴ Господ е мой дял, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.

²⁵ Благ е Господ към онези, които Го чакат, към душата, която Го търси.

²⁶ Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.

²⁷ Добро е за човека да носи хомот в младостта си.

²⁸ Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.

²⁹ Нека сложи устата си в пръстта, дано има още надежда.

³⁰ Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

³¹ Защото Господ не отхвърля довека.

³² Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

³³ Защото не оскърбява, нито огорчава от сърце човешките деца.

³⁴ Да се тъпчат с крака всичките затворници на света,

³⁵ да се извръща съдът на човека пред лицето на Всевишния,

³⁶ да се онеправдава човекът в делото му – Господ не одобрява това.

³⁷ Кой ще е онзи, който казва нещо и то става, без да го е заповядал Господ?

³⁸ От устата на Всевишния не излизат ли и злото, и доброто?

³⁹ Защо би възроптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

⁴⁰ Нека издирим и изпитаме пътищата си и нека се върнем при Господа.

⁴¹ Нека издигнем сърцата и ръцете си към Бога, Който е на небесата, и нека кажем:

⁴² Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

⁴³ Покрил си се с гняв и си ни гонил; убил си, без да пощадиш.

⁴⁴ Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

⁴⁵ Направил си ни като помия и смет сред племената.

⁴⁶ Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

⁴⁷ Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

⁴⁸ Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на народа ми.

⁴⁹ Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада,

⁵⁰ докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

⁵¹ Окото ми прави душата ми да ме боли поради всички дъщери на града ми.

⁵² Онези, които са ми неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

⁵³ Отнеха живота ми в тъмницата и хвърлиха камък върху мене.

⁵⁴ Води стигнаха над главата ми; казах: Свърших се.

⁵⁵ Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

⁵⁶ Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишките ми, за вопъла ми;

⁵⁷ приближил си се в деня, когато Те призовах, казал си: Не бой се.

⁵⁸ Застъпил си се, Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

⁵⁹ Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

⁶⁰ Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

⁶¹ Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,

⁶² думите на онези, които се повдигат против мене цял ден.

⁶³ Виж, когато седят и когато стават, аз съм им песен.

⁶⁴ Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

⁶⁵ ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

⁶⁶ ще ги прогониш с гняв и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.