Илия погледна, и ето до възглавето му печена питка и стомна вода. Той хапна, пийна и пак заспа.
Марк 8:2 - Библия синодално издание (1982 г.) жално Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене, и няма какво да ядат. Още версииЦариградски Жал ми е за народа, защото три дни вече стоят при мене, и нямат що да ядат; Ревизиран Жалко Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат; Новият завет: съвременен превод „Жал ми е за тези хора — от три дни вече са с мен, а нямат какво да ядат. Верен Жал Ми е за множеството, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат. Съвременен български превод (с DC books) 2013 „Жално Ми е за народа, че вече три дена стои при Мене и няма какво да яде. Библия ревизирано издание Жал Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат; |
Илия погледна, и ето до възглавето му печена питка и стомна вода. Той хапна, пийна и пак заспа.
Той пак ще се смили над нас, ще изглади нашите беззакония. Ти ще хвърлиш всички наши грехове в морските дълбини.
А Иисус, като се смили, допря се до очите им, и веднага прогледнаха очите им; и те тръгнаха след Него.
Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир.
А Иисус, като се смили, протегна ръка, докосна се до него и му рече: искам, очисти се!
Но Иисус му не позволи, а каза: иди си у дома при своите, и разкажи им, какво ти стори Господ и как те помилува.
Иисус, като излезе, видя множество народ и се смили над тях, защото бяха като овци, които нямат пастир; и захвана да ги поучава много.
Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.
и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.
И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.
затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.
Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв, Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях.
и да може да бъде снизходителен към невежи и заблудени, понеже и сам е обложен с немощ;