Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Деяния 4:19 - Библия синодално издание (1982 г.)

Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога;

Вижте главата

Още версии

Цариградски

А Петър и Иоан отговориха им и рекоха: Ако е праведно пред Бога да послушаме вас повече, а не Бога, съдете;

Вижте главата

Ревизиран

А Петър и Иоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;

Вижте главата

Новият завет: съвременен превод

Но Петър и Йоан отговориха: „Сами решете кое е справедливо пред Бога — вас или Бога да слушаме.

Вижте главата

Верен

Но Петър и Йоан в отговор им казаха: Правилно ли е пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога – вие отсъдете;

Вижте главата

Съвременен български превод (с DC books) 2013

Но Петър и Йоан им възразиха: „Съдете сами дали е справедливо пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога!

Вижте главата

Библия ревизирано издание

А Петър и Йоан им отвърнаха с думите: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;

Вижте главата
Други преводи



Деяния 4:19
30 Кръстосани препратки  

Това доведе до грях, защото народът почна да ходи при единия от тях, даже в Дан (и оставиха храма Господен).


И оня се върна с него, похапна хляб в къщата му и се напи с вода.


и ще изостави (Господ) Израиля поради греховете на Иеровоама, които той сам стори, и с които вкара в грях Израиля.


Тогава мъжете на неговия град, стареите и големците, които живееха в града му, направиха, както бе им заповядала Иезавел, тъй, както бе написано в писмото, що бе изпратила до тях.


Михей отговори: жив ми Господ! Ще изрека онова, което ми каже Господ.


И заповяда цар Ахаз на свещеник Урия и каза: върху големия жертвеник изгаряй утринното всесъжение и вечерния хлебен принос, всесъжението от царя и хлебния принос от него, всесъжението от всички люде на страната и хлебния принос от тях, и възлиянието от тях, и ръси жертвеника с кръвта на всяко всесъжение и с кръвта на всяка жертва, а медният жертвеник да остане, докато аз реша.


Свещеник Урия направи всичко тъй, както заповяда цар Ахаз.


Избави ме от враговете ми, Боже мой, защити ме от въстаналите против мене!


Но бабите се бояха от Бога и не правеха тъй, както им поръчваше египетският цар, и оставяха момчетата живи.


И рече Иеремия на всички князе и на целия народ: „Господ ме прати да пророкувам против тоя дом и против тоя град всички тия думи, що чухте;


Угнетен е Ефрем, поразен е чрез съд, защото пожела да върви подир суетното.


Сега изслушай словото Господне. Ти казваш: не пророкувай против Израиля и не произнасяй думи против дома Исааков.


У вас се запазили обичаите на Амврий и всички дела на дома Ахавов, и вие постъпвате по техните съвети; ще те предам на опустошение и твоите жители – на присмех, и вие ще претърпите поруганието на Моя народ.


Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.


и прати Иисус Петра и Иоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем.


Не съдете по външност, а съдете с праведен съд.


А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса;


не ви ли строго поръчахме да не поучавате в това име? пък вие ето, напълнихте Иерусалим с вашето учение, и искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек.


А Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци.


Говоря като на разумни; разсъдете сами за това, що казвам.


но ние отхвърлихме скришните срамотни дела, без да прибягваме към хитрост и без да изопачаваме словото Божие, а като се препоръчваме всекиму на съвестта пред Бога чрез откриване истината.


Вие, децата, бъдете послушни на родителите си, в името на Господа, защото това е справедливо.


защото това е добро и угодно пред нашия Спасител Бога,


С вяра Моисей, след като се роди, три месеца биде скриван от родителите си, защото видяха, че детето е хубаво, и се не уплашиха от царската заповед.


то не направихте ли в себе си разлика между тях и не станахте ли съдии с лукави помисли?