Послание на Яков 2 - Библия синодално издание (1982 г.)

ГЛАВА 2.

¹ Братя мои! Дръжте вярата в Иисуса Христа, нашия Господ на славата, без лицеприятие.

² Защото, ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, с бляскави дрехи, па влезе и сиромах с прости дрехи,

³ и погледнете на облечения с бляскави дрехи и му кажете: ти седни тук добре, а на сиромаха кажете: ти стой там, или седни тук, при подножието ми,

⁴ то не направихте ли в себе си разлика между тях и не станахте ли съдии с лукави помисли?

⁵ Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат?

⁶ А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви притесняват и нали те ви влачат по съдилища?

⁷ Нали те хулят доброто име, с което се вие наричате?

⁸ Ако изпълнявате обаче царския закон според Писанието: „възлюби ближния си като себе си“ – добре правите.

⁹ Но, ако гледате на лице, грях правите, и законът ви изобличава като престъпници.

¹⁰ Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко.

¹¹ Защото Оня, Който е казал: „не прелюбодействувай“, казал е и: „не убивай“; затова, ако не прелюбодействуваш, но убиеш, ти биваш престъпник на закона.

¹² Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата.

¹³ Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда.

¹⁴ Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата?

¹⁵ Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна,

¹⁶ а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, – каква полза?

¹⁷ Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

¹⁸ Но ще рече някой: ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.

¹⁹ Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят.

²⁰ Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва?

²¹ Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака?

²² Видиш ли, че вярата съдействуваше на делата му, и чрез делата вярата стана съвършена?

²³ И изпълни се Писанието, което казва: „повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание“, и той биде наречен приятел Божий.

²⁴ Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра?

²⁵ Също тъй нали с дела се оправда и блудницата Раав, като прие съгледвачите и ги изведе по друг път?

²⁶ Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва.