Удоволствията са безсмислени1 Рекох си в сърцето: Ела сега да те изпитам с веселба и наслади се с блага; но ето, и това се оказа суета. 2 Казах за смеха: Глупост е. И за веселбата: Каква полза от нея? 3 Опитах да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми още се управлява от мъдростта, и да прегърна глупостта, докато видя какво е добре да правят човешките чада под небето през всичките дни на живота си. 4 Заех се с големи работи: съградих си къщи; насадих си лозя; 5 направих си градини и паркове и насадих в тях всякакви плодни дървета; 6 направих си водоеми, за да поя от тях насадения с дървета лес; 7 купих си слуги и слугини, и имах слуги, родени в дома ми; имах още едър и дребен добитък повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим. 8 Събрах си и сребро, и злато, и скъпоценности на царе и области; набавих си певци и певици, и насладите за човешките чада – наложници твърде много. 9 Станах велик и се издигнах повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; още и мъдростта ми си остана в мене. 10 И от всичко, което пожелаха очите ми, нищо не им отказах; не спрях сърцето си от никаква веселба. Сърцето ми се радваше във всяка моя работа и това беше делът ми от целия ми труд. 11 Тогава разгледах всичките дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил; и ето, всичко беше суета и гонене на вятъра, и нямаше полза под слънцето. Мъдростта и глупостта са безсмислени12 И обърнах се да разгледам мъдростта, лудостта и безумието, защото какво може да направи човек след царя, освен онова, което е вече направено? 13 И видях, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината. 14 На мъдрия очите са в главата му, а безумният ходи в тъмнина; обаче аз узнах още, че една участ постига и двамата. 15 Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния, това ще постигне и мене. Каква полза тогава от това, че съм мъдър? Затова рекох в сърцето си, че и това е суета. 16 Защото както за безумния, така и за мъдрия не остава дълъг спомен; понеже в идните дни и двамата ще бъдат забравени. Както умира мъдрият, тъй умира и безумният. Трудът е безсмислен17 Затова намразих живота, защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето, понеже всичко е суета и гонене на вятъра. 18 Намразих още и целия си труд, с който съм се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на някой, който ще дойде след мене. 19 А кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над целия ми труд, с който съм се трудил и с който съм показал мъдрост под слънцето. И това е суета. 20 Затова сърцето ми започна да се отчайва поради целия труд, с който съм се трудил под слънцето. 21 Защото един човек може да се труди с мъдрост, със знание и със сполука, а после трябва да остави всичко за дял на някого, който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло. 22 Защото каква полза за човека от целия му труд и грижи, с които се изморява под слънцето? 23 Понеже всичките му дни са скърби и усърдният му труд – печал; даже и нощем сърцето му не си почива. И това е суета. 24 Няма по-добро за човека, освен да яде и да пие, и да намира наслада за душата си в плодовете на труда си. И аз видях, че и това е от Божията ръка. 25 Защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Бога? 26 Понеже Бог дава на угодния Нему човек мъдрост, знание и радост; а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа, за да даде всичко на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятъра. |