Еклисиаст 2 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г
Еклисиаст 2

¹ Рекох си в сърцето: Ела сега да те изпитам с веселба и наслади се с блага; но ето, и това се оказа суета.

² Казах за смеха: Глупост е. И за веселбата: Каква полза от нея?

³ Опитах да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми още се управлява от мъдростта, и да прегърна глупостта, докато видя какво е добре да правят човешките чада под небето през всичките дни на живота си.

⁴ Заех се с големи работи: съградих си къщи; насадих си лозя;

⁵ направих си градини и паркове и насадих в тях всякакви плодни дървета;

⁶ направих си водоеми, за да поя от тях насадения с дървета лес;

⁷ купих си слуги и слугини, и имах слуги, родени в дома ми; имах още едър и дребен добитък повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим.

⁸ Събрах си и сребро, и злато, и скъпоценности на царе и области; набавих си певци и певици, и насладите за човешките чада – наложници твърде много.

⁹ Станах велик и се издигнах повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; още и мъдростта ми си остана в мене.

¹⁰ И от всичко, което пожелаха очите ми, нищо не им отказах; не спрях сърцето си от никаква веселба. Сърцето ми се радваше във всяка моя работа и това беше делът ми от целия ми труд.

¹¹ Тогава разгледах всичките дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил; и ето, всичко беше суета и гонене на вятъра, и нямаше полза под слънцето.

¹² И обърнах се да разгледам мъдростта, лудостта и безумието, защото какво може да направи човек след царя, освен онова, което е вече направено?

¹³ И видях, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината.

¹⁴ На мъдрия очите са в главата му, а безумният ходи в тъмнина; обаче аз узнах още, че една участ постига и двамата.

¹⁵ Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния, това ще постигне и мене. Каква полза тогава от това, че съм мъдър? Затова рекох в сърцето си, че и това е суета.

¹⁶ Защото както за безумния, така и за мъдрия не остава дълъг спомен; понеже в идните дни и двамата ще бъдат забравени. Както умира мъдрият, тъй умира и безумният.

¹⁷ Затова намразих живота, защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето, понеже всичко е суета и гонене на вятъра.

¹⁸ Намразих още и целия си труд, с който съм се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на някой, който ще дойде след мене.

¹⁹ А кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над целия ми труд, с който съм се трудил и с който съм показал мъдрост под слънцето. И това е суета.

²⁰ Затова сърцето ми започна да се отчайва поради целия труд, с който съм се трудил под слънцето.

²¹ Защото един човек може да се труди с мъдрост, със знание и със сполука, а после трябва да остави всичко за дял на някого, който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.

²² Защото каква полза за човека от целия му труд и грижи, с които се изморява под слънцето?

²³ Понеже всичките му дни са скърби и усърдният му труд – печал; даже и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.

²⁴ Няма по-добро за човека, освен да яде и да пие, и да намира наслада за душата си в плодовете на труда си. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

²⁵ Защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Бога?

²⁶ Понеже Бог дава на угодния Нему човек мъдрост, знание и радост; а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа, за да даде всичко на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятъра.