Еклисиаст 3 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Време за всичко

¹ Има време за всяко нещо и време за всяка работа под небето:

² Време за раждане и време за умиране; време за засаждане и време за изкореняване на насаденото;

³ време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене;

⁴ време за плач и време за смях; време за жалеене и време за ликуване;

⁵ време за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръдки;

⁶ време за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за пилеене;

⁷ време за раздиране и време за съшиване; време за мълчание и време за говорене;

⁸ време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир.

⁹ Каква полза за онзи, който работи, от онова, над което се труди?

¹⁰ Видях бремето, което е положил Бог върху човешките чада.

¹¹ Той е направил всяко нещо хубаво с времето му; положил е и вечността в техните сърца, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е извършил Бог.

¹² Познах, че за тях няма друго по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си.

¹³ И още да може всеки човек да яде и да пие, и да се наслаждава от доброто на целия си труд, това е дар от Бога.

¹⁴ Познах, че всичко, което прави Бог, ще бъде вечно; не е възможно да се прибави на него, нито да се отнеме от него; и Бог е направил това, за да благоговеят пред Него човеците.

¹⁵ Каквото съществува, вече е било и каквото ще бъде, е било преди, и Бог извиква назад миналото.

¹⁶ Видях още под слънцето: на мястото на съда – беззаконието; и на мястото на правосъдието – неправдата.

¹⁷ Казах в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия, защото има време за всяко нещо и за всяко дело.

¹⁸ Казах още в сърцето си за човешките чада, че това е, за да ги изпита Бог, и за да видят те, че са като животните.

¹⁹ Защото каквото постига човешките чада, постига и животните – една участ имат: както умира единият, така умира и другото. Да! Еднакво е диханието на всички и човекът не превъзхожда животното. Всичко е суета.

²⁰ Всички отиват на едно място; всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта.

²¹ Кой знае дали духът на човешките чада възлиза нагоре и дали духът на животните слиза долу в земята?

²² И тъй, видях, че за човека няма по-добро, освен да се радва на делата си, защото това е неговият дял. Понеже кой ще го върне назад, за да види какво ще се случи след него?