А Яков, като много се уплаши и притесни, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки:
Първо Царе 30:6 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И Давид се наскърби много, защото людете говореха да го убият с камъни, понеже душата на всички беше преогорчена, всеки тъжеше за синовете си и за дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа, своя Бог. Цариградски И оскърби се Давид много, защото людете говореха с камене да го убият, понеже душата на всичките люде беше преогорчена, всеки за синовете си и за дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа Бога своего. Ревизиран И Давид се наскърби много, защото людете говореха да го убият с камъни, понеже душата на всички люде беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа своя Бог. Верен И Давид беше в голямо притеснение, защото народът говореше да го убие с камъни, понеже целият народ беше огорчен духом, всеки за синовете си и дъщерите си. Но Давид се укрепи в ГОСПОДА, своя Бог. Съвременен български превод (с DC books) 2013 А Давид беше много притеснен, понеже народът искаше да го убие с камъни, тъй като всички бяха огорчени, всеки поради загубата на синовете си и дъщерите си. Но Давид укрепна с надежда в Господа, своя Бог. Библия ревизирано издание И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в Господа, своя Бог. Библия синодално издание (1982 г.) Давид беше много смутен, понеже народът искаше да го убие с камъни; защото целият народ скърбеше от душа, всякой за синовете си и за дъщерите си. |
А Яков, като много се уплаши и притесни, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки:
Хусай рече още: Ти знаеш баща си и неговите мъже, че са силни мъже и че са раздразнени както мечка в полето, лишена от малките си; и баща ти, какъвто е воин, няма да нощува с воините;
Но когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиези се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата ѝ е преогорчена в нея, а Господ е скрил причината от мене и не ми я е открил.
Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, щит мой, рогът на избавлението ми и високата ми кула.
В утеснението си призовах Господа и към Бога мой викнах; от храма Си Той чу гласа ми и викането ми пред Него стигна до ушите Му.
Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя; Спасителя мой и Бога мой.
Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя за помощта от лицето Му.
Бездна бездна призовава с шума на Твоите водопади; всички Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;
За диригента, по Едутун. Давидов псалом. Душата ми тихо се уповава само на Бога, от Когото е избавлението ми.
Боже мой, избави ме от ръката на нечестивия, от ръката на законопрестъпника и насилника.
Тогава Мойсей извика към Господа, казвайки: Какво да правя с този народ? Още малко, и ще ме убият с камъни.
Защото Ти си бил крепост на сиромаха, крепост на бедния в утеснението му, прибежище от буря, сянка от пек; защото устремът на насилниците е като буря върху стена.
Господи, сило моя и крепост моя, прибежище мое в скръбен ден! При Тебе ще дойдат народите от краищата на земята и ще кажат: Бащите ни не наследиха друго освен лъжи, суета, и безполезни неща.
В скръбта си извиках към Господа и Той ме послуша; от вътрешността на Шеол извиках и Ти чу гласа ми.
Но цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господнята слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израиляни.
А множествата, които вървяха пред Него, и които Го следваха, викаха: Осанна на Давидовия Син! Благословен, Който иде в Господнето име! Осанна във висините!
Пилат ги попита: Тогава какво да правя с Исус, наречен Помазаник? Те всички казаха: Да бъде разпнат.
Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма [минавайки; и така си отиде].
Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: „Толкова ще бъде твоето потомство“.
обаче относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, а се закрепи във вярата, и отдаде слава на Бога,
Но ако ни наскърбяват, това е за ваша утеха и спасение; или ако ни утешават, това е за ваша утеха [и спасение], което създава у вас търпеливо понасяне на същите страдания, които понасяме и ние.
Защото, откакто дойдохме в Македония, нямахме никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме утеснявани: отвън борби, отвътре страхове.
така че дързостно казваме: „Господ ми е помощник; няма да се убоя; какво ще ми стори човек?“
А данците му рекоха: Да не се чуе гласът ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже, та да изгубиш живота си и живота на домашните си.
Но Израилевите мъже се окуражиха и се опълчиха пак на бой – на мястото, където се бяха опълчили първия ден.
Тогава Йонатан, Сауловият син, стана и отиде при Давид в гората, та укрепи ръката му в Бога.
И Самуил каза на Саул: Защо ме обезпокои, като ме накара да изляза? И Саул отговори: Намирам се в голямо притеснение, защото филистимците воюват против мене, а Бог се е отдалечил от мене и не ми отговаря вече нито чрез пророци, нито чрез сънища; затова повиках тебе да ми явиш какво да правя.