Първо Царе 30 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Давид унищожава амаликчаните

¹ И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаликчаните бяха нападнали Южната страна и Сиклаг и бяха опустошили Сиклаг, и бяха го изгорили с огън.

² Бяха пленили и жените, които се намериха в него; не бяха убили никого – ни малък, ни голям – но бяха ги откарали и бяха отишли по пътя си.

³ А когато Давид и мъжете му дойдоха в града, ето, беше изгорен с огън и жените им, синовете им и дъщерите им – пленени.

⁴ Тогава Давид и мъжете, които бяха с него, плакаха с висок глас, докато не им остана вече сила да плачат.

⁵ Също и двете Давидови жени бяха пленени – езреелката Ахиноам и Авигея, жената на кармилеца Навал.

⁶ И Давид се наскърби много, защото людете говореха да го убият с камъни, понеже душата на всички беше преогорчена, всеки тъжеше за синовете си и за дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа, своя Бог.

⁷ Тогава Давид каза на свещеника Авиатар, Ахимелеховия син: Донеси ми тук, моля, ефода. И Авиатар донесе ефода при Давид.

⁸ И Давид се допита до Господа: Да преследвам ли този полк? Ще ги стигна ли? А Господ му отговори: Преследвай, защото без друго ще ги стигнеш и ще отървеш всичко.

⁹ Тогава Давид тръгна с шестстотинте мъже, които бяха с него, и дойдоха до потока Бесор, където се спряха изостаналите назад.

¹⁰ И Давид и четиристотинте мъже продължиха да преследват, понеже бяха останали назад двеста души, дотам уморени, че не можаха да преминат потока Бесор.

¹¹ И на полето намериха един египтянин, когото доведоха при Давид; и му дадоха хляб, та яде и го напоиха с вода,

¹² дадоха му и част от низата смокини, и два грозда сухо грозде; и като яде, духът му се върна в него, защото три дни и три нощи не беше ял хляб, нито беше пил вода.

¹³ И Давид му каза: Чий си? И откъде си? И той рече: Аз съм египтянин, слуга на един амаликчанин; и господарят ми ме остави, понеже се разболях преди три дни.

¹⁴ Ние нападнахме Южната земя на херетците и Юдовите земи, и Южната земя на Халев, и изгорихме Сиклаг с огън.

¹⁵ Тогава Давид му каза: Можеш ли да ме заведеш при този полк? А той рече: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми и ще те заведа при този полк.

¹⁶ И когато го заведе, ето, те бяха разпръснати по цялата местност, и ядяха, пиеха и се веселяха заради цялата голяма плячка, която бяха взели от Филистимската земя и от Юдовата земя.

¹⁷ И Давид ги поразяваше от свечеряване до вечерта срещу другия ден, тъй че ни един от тях не се избави, освен четиристотин младежи, които се качиха на камили и побягнаха.

¹⁸ Така Давид отърва всичко, което бяха взели амаликчаните; също и двете си жени отърва Давид.

¹⁹ Не им се изгуби нищо – ни малко, ни голямо, ни синове, ни дъщери, ни плячка, ни каквото и да било, заграбено от тях; Давид върна всичко.

²⁰ Също Давид взе всички овце и говеда; и като караха тази черда пред него, казваха: Това е Давидовата плячка.

²¹ И когато дойде Давид при двестата мъже, които бяха дотам уморени, че не можаха да следват Давид и които бяха оставили при потока Бесор, те излязоха да посрещнат Давид и да посрещнат народа, който беше с него; и когато се приближи Давид при тях, поздрави ги.

²² А всичките лоши и развратени мъже от онези, които бяха ходили с Давид, проговориха, казвайки: Понеже тези не дойдоха с нас, не ще им дадем от плячката, която отървахме, освен на всекиго жената му и чадата му; тях нека вземат и да си отидат.

²³ Но Давид каза: Не бива да постъпите така, братя мои, с онези неща, които ни даде Господ, Който ни опази и предаде в ръката ни полка, който бе дошъл против нас.

²⁴ И кой би послушал тези ваши думи? Но какъвто е делът на участвуващия в боя, такъв ще бъде делът и на седящия при вещите; по равно ще се дели плячката помежду им.

²⁵ И така ставаше от онзи ден нататък; той направи това закон и повеление в Израил, както е и до днес.

²⁶ А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тази плячка на Юдовите старейшини, на приятелите си и каза: Ето ви подарък от плячката, взета от Господните врагове.

²⁷ Изпрати на онези, които живееха във Ветил, на онези в южен Рамот, на онези в Ятир,

²⁸ на онези в Ароир, на онези в Сифмот, на онези в Естемо,

²⁹ на онези в Рахал, на онези в градовете на ерамеилците, на онези в градовете на кенейците,

³⁰ на онези в Хорма, на онези в Хорасан, на онези в Атах,

³¹ на онези в Хеброн и по всички места, където Давид и мъжете му бяха ходили.